Британският посланик: За ученето на български език, за Христо Ботев и Иван Вазов

14:17, 12 яну 21 / Общество 25 775 Цветилена Симеонова
Снимка: БГНЕС

Историк по образование и с опит в сферата на сигурността - това е новият британски посланик в София Роб Диксън. Той разказа пред „Дневник“ за първите си впечатления от България и за предизвикателство на дипломатическата работа по време на пандемия. Публикуваме първата част от интервюто. 

Споделете преживяванията си в страната в това доста необичайно време на изолация и блокиране по време на пандемия. Пътували сте из страната, давали сте интервюта, споделяли сте истории за семейството си. Но каква е историята Ви за нашите читатели?

Няма съмнение, че пристигнах в труден момент, труден за всички нас, преживяли пандемията от COVID, независимо дали в България или в световен мащаб. Трудностите, с които се сблъсках като дипломат, като нов ръководител на мисията, не са уникални. Пандемията засяга всички по различен начин. Ако мисля за други колеги в публичния сектор, независимо дали на първа линия в системата на здравеопазването, или в образованието, или в домовете за възрастни, всъщност въздействието върху нас като дипломати е различно, много по-поносимо е. Но определено има промени. В това няма съмнение.

Например, способността да излезете и да установите контакт. Дипломацията е свързана с това да седнете с хората, да прекарате време с тях и да ги опознаете. Но също и да планирате така, че да можете да се движите при доста трудни обстоятелства в пандемията от COVID.

Сменят британския посланик у нас

Имах голям късмет, че се подготвях за позицията в продължение на около година, преди да дойда. За моята работа това е уникално. Прекарах 12 месеца в Лондон, изучавайки български език и история, много четях, проведох фантастична подготовка, която ми послужи наистина добре, откакто съм дошъл. Подготвям се за следващия си изпит по български след няколко седмици.

Значи следващото ни интервю ще бъде на български?

(на български) Няма проблем. (на английски) Имах възможността между първата и втората вълна да мога да изляза и да пообиколя страната. Първите дни бях в Свищов, нямах търпение да изляза извън София на едно от първите си пътувания. С президента и вицепрезидента удостоихме невероятни млади българи с Наградата на Херцога на Единбург. Във Варна бях във Военноморската академия, обсъдихме сътрудничеството си, бяхме и в Пловдив. Успях да попътувам и със семейството си и да разгледам тази изумително красива страна. Миналия уикенд отидохме до пещера Проходна, която беше прекрасна.

Много неща има да се видят и направят. Така че - пристигнах във време на предизвикателства, но така е и за всички други. Да се надяваме, че ваксините започват да се разпространяват и животът ни ще се върне към някакво усещане за нормалност. Ще се радвам да опозная още тази прекрасна държава, тя е фантастично място.

И трябва да признаем, че пандемията не е шега работа, не е просто неудобство. Истинско е.

Да, и ограниченията си имат цел. България мина през трудни времена, Великобритания, за съжаление, също. Виждаме някои наистина тежки времена, отново, за съжаление, във Великобритания. И тези ограничения съществуват с определена цел.

Казахте, че сте се подготвяли за този пост в продължение на около година. Какво Ви изненада, когато дойдохте? Кои са нещата, за които никога не бяхте чували, нещата, за които дори местният персонал не Ви предупреди?

Това е добър въпрос. Бих казал няколко неща. Първото е, че съм късметлия, голям късметлия, че имам много разнообразна кариера, независимо дали става въпрос за работа в Източна Африка или ООН.

Аз съм от съвсем обикновен произход, от Бирмингам. Първият човек в моето семейство, който е учил в университет. Не съм очаквал, че ще стана дипломат, още по-малко посланик. Затова винаги се опитвам да подхождам към всяка нова работа, която върша, с чувство за любопитство, амбиция, малко учудване и желание да опозная средата си и да науча възможно най-много. Научих страшно много от предишните етапи на кариерата си в Израел или работата по Африка. Работил съм в сърцето на правителството на Обединеното кралство за създаването на нашия Съвет за национална сигурност. Така че животът ме изправи пред много изненади и предизвикателства по време на кариерата ми.

Мисля, че работата в контекста на COVID беше истинско предизвикателство. Още не съм срещнал целия си екип на едно място. Прекарваме живота си в социални мрежи, в Teams и в Zoom. Но всъщност нормалните неща, да се съберем заедно, просто не са били възможни досега. Въпреки това бях поразен от топлото посрещане, от това колко достъпна е България. Важно е изучаването на езика, това помага наистина да разбера страната. И като дипломат, работата ми е да се опитвам да разбирам, да обяснявам и може би дори да влияя. И мисля, че езикът наистина помага в това отношение.

Имате невероятна храна. Плодовете и зеленчуците са изключителни. Може би най-добрата баница, която съм ял, май трябва да внимавам за талията си! Като цяло България има много да предложи на британците, които ни посещават, както и на нас като дипломати. Беше чудесно начало при съвсем различни, неочаквани обстоятелства.

Вие сте историк по образование и споменахте, че сте се подготвяли дълго. Кое е нещото, което Ви впечатли най-много в българската история?

О, боже, това е много добър въпрос. Както казахте, започнал съм като историк, академичните ми знания са в областта на международните отношения и винаги съм бил на границата между прилагането на решения и опитите да разбера мотивацията зад тях. Мисля, че това наистина ми помага в кариерата.

Четох за Христо Ботев и Иван Вазов, учих много за българското Възраждане и едно от нещата, които наистина ме впечатляват, е това наистина силно чувство за национална идентичност, което често е тихо изразено. Но определено го има. В смисъла на това, че България има реално място в света, в Европа и е партньор, с когото трябва да работим при равни условия.

И мисля, че това е едно от ключовите неща за мен, докато излизаме от Европейския съюз. Да е ясно, че това, към което се стремим, е абсолютно равноправно партньорство между Обединеното кралство и България от двата края на европейския континент, което да работи и за двете страни.

Това чувство за историята при формирането на мироглед, при формирането на идентичност е наистина важно. Имам истинско желание да разбера, да проявя уважение, да се ангажирам и да обсъждам всякакви различия, но и да се опитам истински да изградя равноправно партньорство. То помага на моя подход.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!