Лайтмотив на изтичащата след няколко дни година е колко лоша и несполучлива за всички нас се оказа тя. И това наистина е трудно да бъде оборено като факт. Не ни остава нищо друго, освен да се примирим с него и да се опитаме по-бързо да я забравим.
Почти никой обаче не задава въпроса кой и как всъщност я направи такава. Някак инертно и доста удобно свикнахме да прехвърляме цялата вина върху появилия се незнайно откъде вирус, а покрай него и всички останали несгоди, връхлетели ни през дванайсетте изминали месеца.
В действителност виновни за провалената 2020-та година сме си почти изцяло самите ние. Човечеството. Да, бяхме атакувани от безпрецедентен по рода си и разрушителния си ефект вирус, но реално хората бяхме тези, които допуснахме поредица от грешни ходове (или пълна липса на такива), за да ограничим разпространението му и последствията от него. Проспахме появата му в началото, забавихме се с първата си реакция, подлъгахме се по стихването му през лятото и отново бяхме неадекватни в реакцията си, когато се завърна с още по-голяма сила през есента. Отказвахме през дълги периоди да признаем сериозността на проблема, а когато все пак го правехме, беше половинчато и с огромно нежелание за дори най-малката лична саможертва в името на по-бързото всеобщо справяне с него.
Ако всяко едно от тези колебливи действия (или бездействия), беше извършено навреме, то щеше коренно да промени хода на пандемията, а оттам и безкрайно накърнената репутация на приключващата година. Тогава 2020-та можеше да бъде обявена за незадоволителна и посредствена, но едва ли чак за най-лошата година в модерната история на човечеството.
Няма какво да си кривим душата – хората, а не някой друг, позволихме на тези изминали 12 месеца да бъдат чак толкова кошмарни. И сега нямаме търпение да приключат, за да започнем новата година начисто.
Каква обаче е гаранцията ни, че това ще се случи, а 2021-ва няма просто да бъде логично продължение на предшественицата си – трудна, крива и все така тотално провалена? Кое ни кара да смятаме, че поредицата грешни решения, взети дотук, на първи януари ще бъдат нулирани и новата година ще тръгне гладко и с далеч повече късмет?
Все пак има предпоставки, които дават надежда за по-успешен следващ 12-месечен цикъл. Но всичко зависи от това дали ще успеем поне този път да си изиграем картите правилно. Дали ще сме си взели поука от направените грешки или ще продължим уверено и последователно да ги допускаме една подир друга.
Иначе казано, имаме два възможни варианта за протичане на настъпващата година.
Снимка: Pixabay
Оптимистична прогноза за 2021 година
Основният повод за оптимизъм е започналата вече на много места имунизация срещу коронавируса. При добра организация и обстановка на световно сътрудничество в името на преодоляването на здравната криза, през следващите месеци броят на ваксинираните би трябвало да нараства експоненциално в целия свят.
На всички ни е ясно, че няма как до пролетта да бъдат ваксинирани 70% от хората във всяка една държава, дори при минимален ефект на антиваксърските настроения върху поведението на обществото. Но някак съвсем друго е ако знаем, че ни очакват още само 4-5 месеца, в които ще трябва да спазваме по-строги ограничения, а настъпващата пролет ще донесе дългоочакваната глътка въздух и възможност за организиране на повсеместна и по-масова ваксинация, в подготовка за следващата есен.
Оптимистичната прогноза предпоставя, че това ще бъде последната тежка коронавирусна зима за човечеството. Не всичко е приключило, предстои много и тежка работа, но първите по-сериозни и видими резултати от положителния ефект на имунизацията ще дадат порив на много повече хора да се ваксинират. Дори само рисковите групи и хората на първа линия да бъдат подготвени за следваща вълна, като по този начин смъртните случаи от болестта бъдат редуцирани до възможния минимум, това ще вдъхне вяра на всички, че ситуацията вече е под контрол и ще успеем да се справим с нея. А ефектът върху чувството ни за общност ще бъде незабавен и ще направи следващите стъпки в битката с пандемията много по-смислени и уверени.
Ако всичко това се случи, в края си 2021 година ще може да бъде сметната за една от най-успешните години за човечеството, точно както 2020-та беше заклеймена като най-неуспешната. Подобна глобална психологическа победа може да се отрази положително и на много други сфери от живота и светът да преживее всеобщ рязък подем след тежката криза.
За съжаление обаче, напълно вероятен е и другият, далеч по-мрачен вариант.
Песимистична прогноза за 2021 година
Обратно на оптимистичната, песимистичната теория предполага неуспех по една или друга причина на имунизационните планове на държавите. Възможности за срив в процеса на ваксинация има много – неспособност на фармацевтичните компании да задоволят глобалния пазар с препаратите си, опит на по-богатите и влиятелни държави да изместят останалите и да проведат имунизацията на населението си за сметка на тях, или пък да възникне по-сериозна мутация на вируса, до степен, че досегашните усилия за създаване на работеща ваксина се окажат напразни или поне половинчати.
Дори по-малките проблеми в процеса на имунизация ще разделят и настройват травматизираното общество допълнително, а антиваксърските настроения ще добиват допълнителна сила и увереност. Всяко следващо социално разединение ще засилва вътрешната съпротива към спазването на мерките и ще води до поредно забавяне на овладяването на пандемията. Уморените от ограничения хора през пролетта ще спрат съвсем да се съобразяват с мерките и нивата на зараза може да останат високи доста по-дълго от предишната година.
Ако отделните държави започнат да изпадат в конфликти помежду си покрай надпреварата да се подсигурят с повече ваксини, това съвсем ще сложи край на международното сътрудничество и ще ни постави в една зловредна конкуренция, която окончателно ще провали чувството ни за глобален проблем, който трябва да разрешим с общи усилия. Изнервените до краен предел общества в по-изоставащите с плана за ваксинация страни могат да създадат предпоставки за напрежение, гражданско неподчинение и сблъсъци с властите.
Неуспехът на ваксинационната политика ще означава следващи нови силни вълни на коронавируса, с множество заразени и жертви, а неизвестността относно ситуацията през следващата есен-зима ще постави икономиката в още по-сериозна криза, тъй като възможността за елементарно планиране на бъдещето съвсем ще се затрудни.
За да не ставам безкрайно черноглед, ще спра дотук. За финал само ще добавя, че както неуспехът на изминалата година зависеше изцяло от нашите неадекватни реакции и нагласа, така и протичането на следващата е заложено на същата карта.
Време е да проумеем, че вирусът няма да изчезне сам. Ще се наложи ние да го победим. Заедно, а не всеки за себе си. Ако започнем всички да играем като един отбор, в края на следващата година е много по-вероятно да вдигнем най-после купата на триумфа над пандемията.
Иначе две поредни години поражение може да ни се отразят пагубно и после така и да не успеем да възстановим психиката си на победители! И да станем едно неуверено и неспособно на подвизи и чудеса човечество…
Добави коментар