Изтичат последните часове на 2020 г. Затваряме врата на една наситена със събития, премеждия и емоции година, и прекрачваме в новата 2021 г. с очакване и надежда тя да бъде по-добра за всички ни.
По традиция преди стрелките на часовника да ударят полунощ, се обръщаме назад, за да си припомним най-значимите моменти от изминалите 366 дни. А да си признаем, доста неща се случиха:
Краят на Националната лотария; Бягството на Васил Божков и опитът му да влезе в политиката; Водната криза в Перник и първия арест на действащ министър; Коронавирусът и първия локдаун; Записите на премиера Борисов и снимките от резиденцията му в „Бояна“; Раздялата на Цветан Цветанов с ГЕРБ и появата на „Републиканци за България“; Поредицата от изгонени руски шпиони от страната; Акцията на Христо Иванов в летните сараи на Ахмед Доган; Нахлуването на прокуратурата в президентството и в офисите на братя Бобокови; Над 150 дни протести под прозорците на управляващите; Раздорите във властта и напрежението между институциите; Основният ремонт на кабинета; Идеята за нова конституция и Велико народно събрание; България спря Македония към ЕС…засега; БСП и ДПС преизбраха лидерите си; Мая Манолова, Слави Трифонов, „Отровното трио“ и „Демократична България“ се канят да влязат в парламента – заедно или поотделно; Втората вълна на коронавируса и хаоса в здравна система; Втори локдаун...
Направо да се чуди човек как президентът ще успее да събере всичко това в речта си в полунощ…
Решихме да изпратим 2020 г. подобаващо и с усмивка, за целта подбрахме най-емблематичните и колоритни изказвания от януари досега. Изборът беше труден, а темите и събитията - многобройни, но смятам, че се справихме със задачата.
Без изненада основно присъствие има премиерът Бойко Борисов, който през годината блесна с думите си неведнъж. Без повече увъртания ето и нашата селекция от бисери:
Новата година донесе лош късмет на хазартния бос Васил Божков. След като в продължение на години държавата не откриваше нищо нередно в бизнеса му за милиони, съвсем изненадващо се активизира и реши да национализира лотарийните билети. Естествено имаше нужда от малко побутване и поводът за това бе сигнал от бившите му съдружници в Efbet братята Боян и Цветомир Найденови и баща им Стефан. Оказа се, че Божков с години е ползвал "вратичка в закона", която му е позволявала да плаща по-малко данъци към държавата, но контролните органи са си заваряли очите за това. Акциите на държавата и прокуратурата принудиха бизнесмена да избяга в Дубай, където анонсира, че се включва в политиката и прави нова партия. Междувременно Божков се сдоби с цели 18 обвинения - от търговия с влияние, притежание на нерегистрирани антики, ръководене на престъпна група, до изнудване, поръчване на убийства и изнасилвания. Имуществото му бе запорирано, а част от обкръжението му прекара месеци в ареста. От Дубай бизнесменът обяви война на действащата хунта, която по думите му с години е прибирала от него милиони, и си постави за лична цел свалянето на правителството и оставката на финансовия министър Владислав Горанов. Второто е факт от средата на лятото, когато бе извършен основен ремонт на кабинета. Междувременно държавата направи стъпки в посока одържавяване на колекцията му от антики, смятана за една от най-ценните частни колекции у нас.
Сред най-активните през годината бе новият главен прокурор Иван Гешев, който тъкмо пое поста и реши да демонстрира мускули. Показни акции и арести, чести медийни изяви, публикуване на избрани доказателства по нашумели дела. Обвинител № 1 нахлупи каскет на главата и се обяви за защитник на обикновените хора и страшилище за бизнесмени и политици - инструмент в Божията ръка, която да раздава правосъдие... "Трябват малко повече арести в тая държава и ще се оправят нещата. Било е някога, пак ще бъде и пак ще стане. Да сме здрави!“, закани се той. Гешев не се посвени да размаха пръст и на президента Радев, който още при процедурата за главен прокурор му подложи крак и открито демонстрира, че не одобрява кандидатурата му. Именно при нахлуването в президентството обаче Гешев стъпи накриво и предизвика вълна от недоволство с искане не само на неговата оставка, но и тази на правителството. След това главният прокурор изчезна - не остана и следа от шумните акции на прокуратурата. Горе-долу по това време започнаха да изтичат скандални записи, с глас като на премиера Борисов, в които се говори за намеса в работата на независими органи, поръчкови обвинения и прочее. Малко по-късно се появиха и снимки от спалнята на министър-председателя в резиденция "Секвоя" с пачки евро и златни кюлчета. По казуса обаче държавното обвинение реагира повече от мудно, а малко преди празниците напълно изчисти имиджа на Борисов и обяви, че няма данни за престъпления.
Самият Борисов не хвърли много енергия в това да обори записите и снимките. Най-общо каза че са автентични, но манипулирани т.е. хем са истина, хем не са. Ходи разбирай докъде се простира едното и къде започва другото. Естествено вината за всичко това беше прехвърлена на основния критик на управлението - президента Румен Радев, но с течение на времето и на най-наблюдателните им стана трудно да се ориентират в "пъкления сценарий на държавния глава". Първо Борисов обвини президента, че го шпионирал с дрон, после заяви, че негови хора са пратили "една прекрасна госпожа", която да нащрака снимките, а накрая каза, че сам е осигурил достъп до резиденцията си на една същинска Мата Хари. И към момента обаче самоличността на тази жена е мистерия не само за публиката, но и за държавното обвинение, което не открива причини за притеснение дори въпреки, че според мнозина случаят е пробив в националната сигурност.
Записите и акциите на прокуратурата откровено раздразниха обществото и подготвиха почвата за вълна от протести. Капката, която преля чашата на народното недоволство, бе разкритието на Христо Иванов, че почетният лидер на ДПС е заграбил част от държавен плаж в парк "Росенец" край Бургас. Макар и да не постигнаха крайната си цел за сваляне на правителството и главния прокурор, те притиснаха в ъгъла управляващите и ги накараха да предприемат действия под натиска на улицата. Така кранчето от студения резерв за Ахмед Доган беше спряно, достъпът до плажа - осигурен, а половината кабинет - сменен. Нещо повече, всички партии извън управлението се "обединиха" неформално срещу кабинета, а Борисов разбра, че само полицейските щитове го пазят от народната любов.
Въпреки, че в изтеклите записи името на Цвета Караянчева се споменава в не особено добра светлина, тя демонстрира забележителна отдаденост на своя партиен лидер. По време на партийно събитие тя съвсем забрави, че е председател на парламента и яростно се нахвърли срещу критиците на правителството. Тя призова всички столичани, които протестират да спрат да ползват "метрото на Бойко", сякаш то е не обществена собственост, а лично притежание на премиера. Кaраянчева блесна и с щедростта си като дари килими трета употреба на театъра в Кърджали, а след това се похвали и с нечуван досега дарителски жест, който лесно може да мине под надслов "Стари календари за старите хора". Думите тук са излишни.
Освен протестите Борисов преживя и още един труден момент - раздялата с втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Година след избухването на скандала "Апртаментгейт", който коства на Цветанов всички ръководни постове в партията, прокуратурата прекрати проверката по случая заради липса на доказателства за извършено престъпление. Новината изтръгна признание от Борисов, че съжалява за отстраняването на дясната си ръка. Но както казва народът: "Късно е либе за китка" - Цветанов напусна ГЕРБ и сформира нова партия - "Републиканци за България", която е сред критиците на настоящото управление. С новия си проект Цветанов дава заявка за участие в следващите избори и превръщането в незаобиколим фактор на политическата сцена.
Заобиколен от всички страни, скрит от народа зад масивните стени на Министерския съвет и комфорта на джипа, Бойко Борисов реши да "отговори на исканията на народа" и да свика Велико народно събрание за промени в Конституцията. Без изненада обаче, обещаният рестарт на държавата не се случи, просто защото никой реално не го е искал, а и предлаганите "драстични" промени всъщност бяха писани на коляно с една единствена цел - да печелят време. Специална роля в този парад на суетата изигра лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който подкрепи идеята на ГЕРБ за нова конституция, без да е прочел за какво става въпрос. Малко след сляпата му подкрепа обаче, негови близки получиха концесии на варненски плажове.. това е съвпадение, разбира се - да не си помислите нещо друго. Поредният кьорфишек на управляващите обаче свърши своята работа - отложи във времето исканата оставка и на практика обезсмисли провеждането на извънредни избори преди редовните такива през март.
Естествено няма как да не споменем събитието на 2020 г. - пандемията от Covid-19, която беляза целия свят и не подмина страната ни. През март правителството въведе крайно твърди мерки и наложи пълен локдаун при няколко десетки случая на заразени с новия коронавирус. Въпреки че разпространението на заразата бе овладяно и кабинетът се похвали с добрите резултати, още тогава си пролича, че мерките често са недомислени, объркващи и противоречащи една на друга. Със затоплянето на времето ограниченията започнаха да падат едно след друго и всичко сякаш се върна постарому. Короновирусът все още беше тук, но в очите на средностатичстическия българин бе по-скоро беше досадна и скъпа "притурка" към лятната почивка в Гърция, отколкото опасна и смъртоносна болест.
С настъпването на есента обаче дойде и втората вълна на заразата, която на практика показа колко неподготвени за нея са правителството и здравните власти. Тотален хаос в системата, недостиг на лекарства, линейки, легла и медицински кадри, липса на координация - пълен провал в овладяването на вируса. Докато другите държави наложиха повторна карантина още в началото на есента, у нас твърдите мерки се отлагаха до последно, до момента, в който стана ясно, че системата издъхва, а лекарите - изнемогват. На този фон уверенията на Борисов от лятото, че не е време за избори, защото трябва да им стабилност и работещи институции, звучи като лоша шега.
През осемте месеца между март и ноември правителство и парламент се занимаваха с важни въпроси като новата конституция, с преименуването на 24 май, с доброволната казарма и модернизацията на армията, с бюджета за догодина и преразпределянето на останалите средствата по свое усмотрение, включително раздаването на коледни бонуси на фона на икономическата криза. Нищо от това обаче не е насочено към преодоляване на здравната и икономическа криза, които се стовариха върху нас, а това говори за престъпно бездействие от страна на упавниците ни. В очите им обаче няма капка срам или съжаление. Те търсят вината за случващото се винаги в другите - виновни са опонентите, хората, вирусът. И вместо да се смирят и да замълчат, размахват пръст и раздавт присъди и квалификации.
И за финал ето няколко изказвания, които да оправят горчивия вкус от отиващата си 2020 г.
Добави коментар