The Queen’s gambit: Шахът като метафора за живота

11:00, 08 дек 20 / Култура и наука 25 1668 Антония Руменова
Снимка: Facebook / The Queens Gambit

Един от най-старите откриващи ходове в шахмата е дамски гамбит. Записан е някъде през 15 в. и при него пешката пред царицата открива играта, като играчът я мести почти до центъра на дъската с цел да спечели контрол, рискувайки въпросната пешка. Стратегическата тактика в шахмата става основна идея на новия сериал на Netflix The Queen’s gambit.

Сериалът разказва за шахматния вундеркинд Бет Хармън, изиграна от Аня Тейлър-Джой. Героинята е измислен персонаж, сбор от личните истории на шахматистите Боби Фишър, Борис Спански, Анатоли Карпов и личния опит с шаха на писателя Уолтър Травис. Книгата The Queen’s gambit е издадена преди 37 години, а екранизацията ѝ е мечта на покойния Хийт Леджър, който е виждал Елън Пейдж в главната роля.

Режисьорът и сценарист Скот Франк обаче поверява ролята на Аня Тейлър-Джой, с което изстреля актрисата в списъка на най-добрите изпълнения, които сме виждали на малкия екран.

The Queen’s gambit започва с традиционното начало за драмите със социален оттенък, познати от Оливър Туист до Хари Потър – сирак, изгубил родителите си, попада в сиропиталище, което преобръща живота му. Малката Бет Хармън оцелява като по чудо от автомобилна катастрофа, при която загива майка ѝ. В приюта тя се пристрастява към два наркотика, които стават неизменна част от живота ѝ години по-късно – шаха и опиатите.

На 8-годишна възраст Бет започва да приема зелени таблетки, които надзорниците ѝ дават под предлога, че са витамини, за да държат децата под контрол. В суровата и сива атмосфера на сираците от 50-те години в САЩ Бет намира утеха в мазе, където възрастният портиер на приюта г-н Шайбел играе шах със себе си.

От този ден нататък целият ѝ живот е подчинен на карираната дъска и фигурите върху нея. Приемайки опиатите, тя визуализира шахматна дъска върху тавана и мести фигурите с фантазията си. Хапчетата и успехите ѝ в шаха стават неразделни.

Снимка: Facebook / The Queens Gambit

Трудно е да си представим шаха като вълнуващ спорт, но режисьорът Скот Франк намира начин да увлече всеки зрител. Нито една партия не е изиграна докрай, но и не е необходимо заради образите, които виждаме да излизат директно от въображението на Бет. В нито една от екранизираните партии не е допусната грешка, а заслуга за това има консултантът на сериала Гари Каспаров. Пресъздадени са едни от най-великите шахматни двубои като играта между американеца Боби Фишър и руснака Борис Спански, имала ключово значение по време на Студената война.

Шахът обаче не е само игра, а и начин на живот за Бет. Това може да се види от дизайна на тоалетите ѝ, където редовно присъстват черното, бялото и шахматните карета. Шахът се превръща в бягството от реалността, който ѝ помага да се отърси от безпокойството и да я отведе в свят, където всичко може да бъде решено от логиката. В този свят гениалната Бет е непобедима. Романтичните спънки и разочарованията от близките я амбицират да играе с още по-голям хъс.

Авторите не се опитват да ни налагат обичайния стериотипен конфликт за войната между половете през 50-те и 60-те години. Зад дъската стоят противници, който ще сблъскат интелекта си, а не социалните си роли в обществото. Липсват политически лозунги и поляризиране на образите на шахматистите. В черно и бяло са оцветени само фигурите на дъската.

The Queen’s gambit, освен да ви научи какво е сицилианска защита и защо шахматът е най-великата игра, е и разказ за сломяването на вътрешните демони от дете, което е оставено на произвола. От една малка пешка, движена от хората с повече контрол, тя се превръща в бяла царица, която успява да оцелее под всяка офанзива на съдбата.

"Отмяната": Човешките слабости не са оправдание

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!