За девет месеца – от началото на пандемията досега, от COVID-19 в България си отидоха 46 лекари. 36 от тях напуснаха този свят през последните два месеца, когато разпространението на заразата излезе извън контрол. Tова означава, че напоследък COVID-19 е погубвал по лекар през ден, дори по-често. Въпросът е защо, а отговорът в голяма степен би трябвало да се крие сред самите жертви.
Трудно може да се намери ясна и общовалидна закономерност сред лекарите, които са загубили живота си заради COVID-19. Сред тях има специалисти, които са работели на първа линия, и такива от „тила", медици в болници, спешни центрове и лични кабинети, лекари от селца и големи университетски клиники. И все пак някои изводи са безспорни, пишат от clinica.bg.
Лекарите и полицаите първи с ваксина срещу Covid-19
Напредналата възраст
Две-трети от починалите медици у нас са над 60 години, показват данните на Българския лекарски съюз. Едва трима са специалистите, станали жертва на COVID-19, които са били под 40 години. Между 40 и 60 години са 13 медици, а над 60 – 30, като 12 от тях са над 70 години. Има починали медици дори над 80 години. Безспорно това положение е следствие на застаряването на медицинските специалисти у нас, което се наблюдава през последните години следствие на масовата им емиграция в западни държави, където условията на труд и на живот са по-добри. Друга причина за наличието на толкова възрастни лекари на работа е и страхът от COVID-19, заради който не всички медици се съгласяват да лекуват инфектираните пациенти.
Снимка: CanStockPhoto
Специалността
Най-голяма част от медиците, които си отидоха заради COVID-19 досега, се оказват общопрактикуващи лекари – 13. В същото време точно тези специалисти дълго време беше отричано да са на „първа линия“. Загиналите спешни медици са трима, тези със специалност вътрешни болести – четирима, невролозите са четирима, кардиолозите – четирима, хирурзите – трима, четирима са и анестезиолозите. Сред останалите загинали има двама гинеколози, един химиотерапевт, един инфекционист, един специалист по образна диагностика, един педиатър, двама уролози, един офталмолог, дерматолог и пулмолог. Тази статистика навява на мисълта, че медиците, които са с по-рискови специалности за COVID-19, са по-добре защитени от колегите си.
Местоработата
По-голямата част от лекарите, които са починали от COVID-19 досега, са работели в болници. Това са 25 души, показват данните. Повечето от тях обаче са били част от по-малки лечебни заведения в различни общински градове, а едва шестима са били в COVID-отделения. Има и болници, като областната в Сливен или общинската в Гоце Делчев, в които са починали повече от един медици. Сред останалите 22 медици, трима са работели в Спешна помощ, 18 в кабинети в извънболничната помощ, като само един от тях не е бил сред пациентите си през последните два месеца. Фактите очевидно отново показват, че COVID-отделенията в болниците, които би трябвало да са най-рисковите зони за медиците, са най-добре обезопасени, докато в извънболничната помощ и останалите отделения мерките за безопасност не са толкова стриктни и явно там има повече фатални инциденти.
Д-р Веселина Колева във „Важното за теб“: Тестът за коронавирус не трябва да бъде самоцел
Регионът
На практика 28 от всички 46 починали медици са работели в пет области на България – Благоевград, Пловдив, София, Пазарджик и Бургас, показват официалните данни. Лидер в черната статистика е Благоевград. Там са загинали 9 от всички лекари, като не малка част от тях са работели в Гоце Делчев, както и в околните села. Това е и една от областите, където заболеваемостта от COVID-19 периодични се обостряше, тя не беше ниска дори през лятото заради трафика към Гърция. На второ място по смъртност сред медиците се нарежда област Пловдив с 6 починали лекари, следва я столицата също с шестима, Пазарджик с четирима и Бургас с трима.
Придружаващите заболявания
Няма точна картина в това отношение, тъй като здравословното състояние на всеки човек е лична информация. Въпреки това за не малка част от починалите специалисти се оказа, че са с придружаващи заболявания. Най-често това са диабет и сърдечносъдови проблеми, но сред тях е имало и такива с белодробни, например с астма. Самият факт, че две трети от починалите медици са над 60 години, ясно показва, че броят на лекарите с хронични заболявания не е бил никак малък.
Снимка: CanStockPhoto
Условията за работа
Безспорно условията за работа играят ключова роля в изхода от сблъсъка с COVID-19. И данните дотук недвусмислено показаха, че когато мерките за безопасност са на нужното ниво, жертвите са по-малко. Големите университетски болници, където се лекува най-голяма част от тежките пациенти, са почти без жертви. За деветте месеца е починал само един лекар в „Пирогов“. Тези лечебни заведения обаче са снабдени с предпазни средства и в тях се правят по-често тестове на медиците. От УМБАЛ „Св. Анна" например съобщиха, че там лекарите на първа линия вече се тестват минимум два пъти месечно, както и при нужда или при желание от страна на самите медици. В друга от водещите болници в София това се случва всеки път при наличието на заразен пациенти или колега, което в момента е доста често.
„На този фон обаче джипитата още нямат предпазни средства. Всеки колега трябва да си ги осигурява сам, същото е и с тестването“, каза д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари у нас. Аналогично е положението при специалистите в извънболничната помощ. В спешна помощ нещата са по средата – предпазни средства има, но осигурен скрининг няма,а лекарите не знаят кой седи насреща им.
„Настояваме за скриниг от началото на годината, но такъв няма, болестта сред колегите се хваща късно и лечението е трудно“, казва и Десислава Кателиева, председател на Националното сдружение на работещите в спешна помощ. Тя предлага да има скрининг поне веднъж месечно, въпреки че в Германия такъв се прави веднъж седмично. И въпреки уверенията на премиера, че за медиците всичко трябва да има и нищо не трябва да се пести, след колко още жертви и нашите управляващи ще узреят за това, не е ясно.
МАРТ-НОЕМВРИ 2020 г.
Д-р Илияна Иванова, Инфекциозно отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“, Сливен
Д-р Нели Пандова, Центъра за спешна медицинска помощ в София
Д-р Борислав Иванов МБАЛ „Света Петка“ Видин, невролог
Д-р Юлиян Стамов. ЦСМП-София
Д-р Димитринка Ралева, общопрактикуващ лекар от Ямбол
Д-р Ивелин Марков, кардиолог от Добрич
Д-р Муса Вакльов, общопрактикуващ лекар от благоевградското село Краище
Д-р Емил Вакльов, кардиолог в МБАЛ „Пулс“, Благоевград
Д-р Марин Маринов, общопрактикуващ лекар от Силистра
Д-р Милан Първанов, завеждащ отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ "Иван Скендеров" в Гоце Делчев
Д-р Асен Сенков, ОПЛ в Смолянско
Д-р Петранка Лишковска, химиотерапевт, КОЦ-Враца
Проф. Георги Хубчев, „Дева Мария“, специалист по АГ, Бургас
Д-р Надежда Стайкова от Хасково, специалист по АГ
Д-р Николинка Кулева от Добрич - педиатър и ОПЛ
Д-р Маринчо Маринов от ЦСМП-Плевен
Д-р Николай Илиев от Омуртаг, уролог
Д-р Никола Пенчев от Пазарджик - управител на СБАЛПФЗ – Пазарджик
Д-р Димитър Андонов, ОПЛ в Петрич
Д-р Васил Василев, общопрактикуващ лекар от Петрич
Д-р Стефка Мишева, невролог в МБАЛ-Тутракан
Д-р Лъчезар Аврамов, ОПЛ в с. Радилово
Д-р Иван Луков, ОПЛ в Пловдив
Д-р Антон Михайлов, общопрактикуващ лекар, Разград
Проф. Васил Анастасов, хирург Пловдив
Д-р Емил Милев, невролог в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен
Д-р Здравко Цонев, „Вижън“, София, офталмолог
Д-р Светослав Неделчев, управител на МБАЛ “Царица Йоанна-Провадия“.
Д-р Костадин Камбов, МБАЛ "Иван Скендеров" в Гоце Делчев, анестезиолог
Доц. Йордан Узунангелов, кардиолог в “УМБАЛ - Д-р Георги Странски”в Плевен.
Д-р Емилия Методиева, невролог в МБАЛ - Исперих
Д-р Евелина Желязкова , УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", Оперативна гинекология
Д-р Людмила Милчалиева, ОПЛ в ДКЦ-7 в Пловдив
Д-р Живко Атанасов, началник на Хирургично отделение на МБАЛ – Хасково
Д-р Спас Радев, Разлог, кардиолог
Д-р Нелко Калайджиев, анестезиолог в Гоце Делчев
Д-р Мария Караилнаска 21-ДКЦ, София, вътрешни болести
Д-р Ивайло Гоцов, Образна дигностика в МБАЛ "Парк Хоспитал" – Пловдив
Д-р Диляна Цветкова, специалист по вътрешни болести в СБАЛПФЗ в Бургас
Д-р Йосиф Изамски, МБАЛ-Раковски - Отделението за лечение на коронавирус, вътрешни болести
Д-р Ботьо Ботев, управител на МБАЛ-Бяла, вътрешни болести
Д-р Светла Ванчева, общопрактикуващ лекар от Видин
Д-р Иван Томанов, анестезиолог в Онкологична болница "Св. Мина" в Благоевград
Д-р Николай Янков, ОПЛ за селата Калугерово и Боримечково
Д-р Бирджан Йозтюрк - хирург в МБАЛ „Лайф Хоспитал” – Бургас
Проф. Митко Цветков, уролог в Пета-градска, София
Добави коментар