Sardica mea Roma est – Сердика е моят Рим

В София винаги е имало визионери. Но те не винаги са имали глас. Новата рубрика на Топновини "Философия за София" тръгва по стъпките на визионерството през вековете и неговото завещание, за да изгради модерната концепция за София. 

Sardica mea Roma est – Сердика е моят Рим, така според някои исторически източници император Константин Велики е казвал за Сердика, градът върху чиито основи е изградена столицата София. Именно по римско време Сердика преживява първия си разцвет, става град с основно значение за региона, и оставя наследство за векове напред. С други думи, благодарение на римската цивилизация можем да открием и първите следи на визионерството в полите на Витоша. Същевременно римската история на София насочва вниманието към поне три аспекта, в които градът не се развива правилно понастоящем. Любопитен факт е, че унищожителните бомбардировки от Втората световна война принуждават преустройството на центъра на София, което пък разкрива голяма част от римските останки в района на идеалния център.

Римската философия за София

През I век сл. Хр. римските легиони се настаняват трайно в региона, а по това време бъдещата Сердика е селище с градски характер за времето си. Първоначално интересът към Сердика е бил основно от стратегическа гледна точка и селището е служило като военен пост поради специфичното си разположение на търговския и военен път, свързващ сърцето на Европа с Мала Азия и Близкия Изток. През вековете същият път ще се превърне в един от основите европейски пътища и често бива споменаван като част от Виа Диагоналис (Via Diagonalis) или Виа Милитарис (Via Militaris), а през по-късното средновековие и Виа Трайана (Via Traiana).

По времето на император Марк Улпий Траян градът получава автономен статут и в негова чест е прекръстен на Улпия Сердика. В следващите векове Сердика се развива, изгражда се традиционната за Римската империя инфраструктура, крепостна стена и амфитеатър (най-големият на Балканите и един от най-големите след Колизеума). Също така ветерани от римските войски получават земи в околността и се заселват. Първоначално крепостната стена на града е била разположена между днешните ул. "Алабин", ул. "Искър", площад "Независимост" и ул. "Лавеле". В последствие стената се разширява на север отвъд бул. "Сливница", като реалният размер на града е бил по-голям, тъй като някои обществени сгради са били извън стените.

Интересен факт е, че още по римско време градът е представлявал разнообразие от етноси и вероизповедания. Типично за разбиранията в империята, от основно значение е бил не етносът или произходът, а това гражданите да живеят съобразно с римския цивилизационен модел.

Основна предпоставка за развитието на града са били водните ресурси и най-вече лесно достъпните източници на минерална вода, които за времето си са били същинско богатство. Още в края на втори век, благодарение на водата от Витоша, Сердика имала изградена водопроводна и канализационна система, а горещите минерални извори били усвоени в обществени бани (т. нар. римски бани или терми), някои от които през вековете са посещавани от римски императори. Особено често в града е отсядал роденият наблизо император Галерий. Поради влошеното си здраве Галерий избира да прекара последните години от живота си и да управлява империята именно от Сердика, за да се възползва от лечебните свойства на горещите минерални извори.

Така са изглеждали римските бани. На снимката - една от най-запазените до наши дни – град Бат (Bath), Великобритания.

Снимка: Pixabay

Макет на вероятния облик на Сердика

Снимка: sredec-sofia.org

Сердика при Константин Велики

Същинският разцвет на Сердика е по времето на Константин Велики, който също е бил роден недалеч от тук, в земите около днешен Ниш, Сърбия. Привлечен от лечебната минерална вода и местоположението на града, първият император християнин е отсядал често в Сердика, във внушителен дворец, според някои източници на мястото между днешните улици "Леге", "Позитано" и "Калоян" (според други на мястото на бившия хотел „Шератон“). По негово време Сердика, вече столица на римската провинция Вътрешна Дакия, се утвърждава и като център на християнската вяра, нейното учение и разпространение. От времето на Константин Велики датира и сочената за най-стара запазена сграда в София – ротондата „Свети Георги“ в двора на президентството, както и емблематичната църква „Света София“.

Ротондата „Свети Георги“ в двора на президентството

Снимка: Europost

Как да се възползваме от римското наследство?

От наследството оставено от римската цивилизация и древната визия за Сердика можем да намерим поне три повода за размисъл.

Първо, интересът на древните римляни към Сердика ни подсеща за едно от най-значителните богатства на града, чийто потенциал не е използван пълноценно днес, а именно минералните извори, характерни за региона и като цяло за България. Към момента едва около 15% до 20% от минералните водни ресурси в столицата се оползотворяват (и то от 10 находища), а цели 21 източника остават неразработени, като по този начин не могат да служат за водоналиване от софиянци, балнеолечение, отопление или други възможни приложения. Взимайки предвид цялостния капацитет на горещите извори, София е на челно място в Европа в това отношение.

За да се реализира потенциалът на минералните извори, градът се нуждае от визия и ясна концепция, която да се концентрира върху каптирането на съществуващите извори и свързването им във водопроводна мрежа. Това би било предпоставка за изграждането на многофункционални центрове (например по подобие на баня „Сечени“ в Будапеща) и тяхното популяризиране сред гражданите и сред чуждестранните туристи. Развитието на София в това направление е не просто предпоставка за устойчив туризъм, но подпомага здравето, комфорта и пълноценния живот на столичани.

Второ, от историческите сведения разбираме, че благодарение на инженерните способности на древните римляни, освен работеща система за водоснабдяване, Сердика е имала всеобхватна канализационна мрежа, която е извеждала мръсните води извън града. Почти 2000 години по-късно ситуацията в София не изглежда така, като в около 20% от града няма канализационна система. Част от кварталите, в които такава липсва, са „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Кръстова вада“, „Бояна“, „Драгалевци“ и „Симеоново“, както и няколко села в покрайнините на София. Ситуацията допълнително се усложнява от непрестанното разрастване на града, като много от новопостроените жилищни блокове са именно в горепосочените квартали.

Макар да има известно развитие по темата през последните години, напредъкът в разрешаването на проблема е крайно недостатъчен, а по всичко личи, че основната финансова помощ се очаква да дойде от ЕС. По този начин в София се създава още един екологичен проблем. Същевременно ако не се действа бързо, през следващите години можем да очакваме да бъдат наложени глоби от Брюксел, поради неспазване на изискванията за отпадъчните води и тяхното пречистване.

Трето, не би било пресилено да кажем, че амфитеатър, също финализиран по времето на Константин Велики, представлява археологична находка от световна величина. Пълното му разкриване би могло да го превърне в една от основните забележителности в България, и по този начин да стане основна туристическа атракция, както и да бъде красноречив пример за богатата древна история на София. С други думи превръщането на Сердикийския амфитеатър в забележителност би допринесло значително за облика и енергията на центъра на града. За съжаление, към момента действията в тази насока са в застой.

Министерство на културата и Столична община все още не могат да решат казуса с отчуждаването на имоти в района на амфитеатъра, за да започнат активни разкопки. Също така една част от малкото разкопки дълго време стоят изложени на атмосферните условия. Така потенциалът и в тази насока остава нереализиран.

Римското завещание за София е от един далечен и кратък в историческа перспектива период, а дава толкова много възможности за надграждане и развитие на града.

Приблизителното разположение на амфитеатъра и сградите, под чиито основи се налагат разкопки, за да бъде разкрит. За сравнение, Колизеума в Рим е с размери 88м на 55м. Заедно с арените в Пула, Хърватия и Ел Джем, Тунис, Сердикийският амфитеатър се нарежда непосредствено след Колизеума по размери, а капацитетът му за правостоящи е бил до 25,000 души.

Автор на схемата: Янка Дарелова; Снимка: 168chasa.bg