От 31 години наблюдаваме една закономерност: стане ли 10 ноември българите си задават фундаментален въпрос: „Кога живеехме по добре – преди или след демокрацията?“.
Въпросът отключва споровете къде щяхме да сме без бананите по магазините и пъпешите през зимата, и риданията: "Ако сега беше режимът на Тодор Живков, щях да съм пенсионерка". Това ме кара да мисля, че една от заветните мечти на българина е да не прави нищо и някой да му плаща за това.
В учебниците по история 45 години комунизъм са описани меко казано противоречиво. Но са ми разказвали, че най-изненадани от падането на комунизма в България са били българите. Тодор Живков е сред най-дълго задържалите се на власт комунистически диктатори. По правило никой не се е срамувал, че живее в условия на диктатура. Немалко хора са обичали диктатора, а някои го обичат и до днес. Тези, които не са го обичали, предпазливо са мълчали по въпроса.
Снимка: БГНЕС
Когато майка ми и баба ми са отивали на пазар, не са носели списък, защото стоките са били 3-4, и е било ясно колко струват. Целият инвентар в магазините се знаел наизуст. Не е имало кафе и какао, а банани – само за Нова година. Изборът на стоки в магазините не е бил голям, но това, което са предлагали, е било евтино. Само че евтино в много случаи е означавало и долнопробно.
Нocтaлгиятa пo coцa нe e caмo пoлитичecки cблъcък. Рeклaмитe нa хрaнитeлни прoдукти oтчeтoхa тoзи фeнoмeн. Рeклaмaтa нa крeнвирши „Oooo, Пeпи..." ce бaзирa нa убeждeниeтo, чe тoгaвa кoлбacитe ca били иcтинcки, oт мeco, a ceгa ca бoклуци. В рeклaмaтa ce виждa щaнд oт coциaлизмa, oтрупaн c кoлбacи. Други казват, че това е идеализация. При coциaлизмa щaндoвeтe зa кoлбacи били пoлупрaзни, c излoжeни caмo 2-3 видa, a нe oтрупaни c лукaнки и caлaми. Хубaвитe лукaнки и caлaми били дeфицитни и cкъпи, в изoбилиe се предлагали caмo в oтдeлни вeдoмcтвeни бaрчeтa и прeдcтaвитeлни мaгaзини.
Ако комунизмът е бил нещо лошо, тогава защо не честваме 10 ноември тържествено под лозунга: 31 години свобода? Защо идването на Прехода се е превърнал в неудобна дата за празнуване?
Родените след 1989 г., които се оказваме най-големите критици на комунизма, не разбираме какво е това „татово време“, малцина от нас знаят какво е "Кореком", но за сметка на това се ползваме с правото си, което смятаме за рождено, да се движим из света и да изразяваме мнението си свободно. Скелетите от миналото обаче продължават да се показват и червената номенклатура продължава да е коз в ръцете на управляващите. А щом най-големият ни страх е комунизмът, то българите още чакат демокрацията.
Политическите послания за 10 ноември
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Малката,
Аз съм на възрастта на майката ти може би и имам по-добра представа за "онова" и "това" време. Позволих си на "ти".
Историята е дълга, коментарите могат да са безкрайни.
Ако мога да споделя в няколко изречения... Тогава имаше качество на живот, спокойствие, контрол, работа,истинска храна,здравеопазване и образование и... .много друго достъпно за обикновените хора, за повечето хора.
Сега няма нищо от това. Аз поне не виждам, сега имаме два полюса - от една страна безкрайно богати и ненаситни изедници /наследници на бившихте такива,които претендират да са демократи/, от друга измъчени мизерно съществуващи хора, за които бананите и луканките едва ли имат някакво значение. О, и една малка прослойка раболепни блюдолизци, хранейки се от подаянията на богаташите, които ги подкрепят безрезервно и веднага ще ми противоречат...
Няма нито време, нито място
тук ,за да продължа с примери и доказателства. Не агитирам никого за нищо, споделям факти. След като си отиде може би още едно поколение, дай боже нивото да сътвори нормален живот и да съхрани хубавата ни Родина, която изчезва. Изядоха я... Къде ще я носят?!?