Защо спортистите захапват медалите си на почетната стълбичка?

20:00, 10 ное 20 / Спорт 25 1366 Василена Йорданова
Снимка: БГНЕС

Защо спортистите захапват медалите си след триумф? За да проверят дали са златни? Заради някаква традиция? Или просто заради снимка? Теориите са различни и във всяка от тях има доза истина.

Един кадър, превърнат в традиция

През годините традицията дотолкова е навлязла в спортните среди, че за всички това е нещо нормално.

Кои обаче са първите, които са поставили началото? Отговорът е – Дерек Редмънт, Джон Риджис, Роджър Блек и Крис Акабуси. Световните шампиони в щафетата на 4х400 м в леката атлетика през 1991 г. Те поставят началото на нещо, което се предава от поколение на поколение.

Да, но не съвсем!

Оказва се, че иновацията не е тяхна идея, а на фотографите, които са обсебени от амбицията да заснемат най-добрия и ефектен кадър. Тогава бегачите решават... да захапят отличията си. Дали това е било най-нетрадиционното или смешно нещо? Най-вероятно не, но близо 30 години по-късно рядко минава награждаване на голямо първенство без точно този кадър, пише bTV.

Назад в историята

Корените на захапването на медалите се крият във времената, когато парите са се правели от скъпоценни метали, а фалшификациите били често явление. Лихварите имали обичай да хапят златните монети, за да изпробват автентичността им. Тъй като златото е сравнително по-меко от по-евтините сребро, желязо и мед, по него остават едва забележими следи при натиск със зъби.

Един германец на име Давид Мьолер научава това по трудния начин. На зимните олимпийски игри през 2010 г. завършилият на второ място в едноместните шейни счупи зъба си, отхапвайки сребърния медал. Едва ли това е начинът, по който е искал да влезе в олимпийския фолклор, но пък какво толкова? Спортистите вече приемат този обичай като задължителна шега на почетната стълбичка.

Златни, но не точно

Колко от олимпийските медали могат да издържат на проверката? Вече николко – медалите за първо място са се изработвали от чисто злато само на три олимпийски игри – през 1904, 1908 и 1912 г., но са били значително по-малки.

Пред последните години количеството на благородния метал в медалите варира. В Лондон 2012 британците влагат едва 1,34% злато в тях – около 6 грама за медал. Останалото се състои от 93% сребро и 6% мед. А, ако бяха направени изцяло от чисто злато, то Международният олимпийски комитет би плащал по 17 милиона долара само за изработката на златните медали по време на всяко едно издание на най-великия спортен форум на планетата.

Любопитен факт е, че златните медали от Рио 2016 са повече сребърни, отколкото златни. Среброто е в по-голям процент, а златото само около 1,3%. Това не ги прави по-малко ценни – не само заради спортното постижение, но всеки един от медалите, който тежи по 500 грама, е оценен на $587.

И така, вече три десетилетия, спортисти със захапани медали са едни от най-често срещаните снимки. Самите атлети споделят, че това се случва по-често по молба на фотографите, отколкото по тяхно желание.

Въпреки това, надали ще има и един шампион, който докато държи в ръцете си мечтаното отличие мисли точно колко злато или сребро има в неговия медал. А още по-малко ще откаже да направи така "изтъркания" кадър, достигнал до връхната точка в кариерата си!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!