По случай 140-та годишнина от рождението на Йордан Йовков Столична библиотека стартира онлайн инициатива, с която предизвика най-малките си читатели да представят добротата с рисунка и кратко описание, използвайки Йовковия герой Серафим за вдъхновение.
След последните разкрития за злоупотреби с дарения, когато се колебаем на кого да вярваме, може би детската преценка ще ни насочи по-правилно кое е чистото добро. В предизвикателството на Столична библиотека са се включили деца от цялата страна, които представят своята версия за човечност.
„Моята прабаба е най-чудноватият човек! Тя е с огромно сърце, винаги готова да помогне на всеки дори това да й коства да се лиши от нещо. Тя ни учи,че доброто е това, от което всеки има нужда.", пише Йоан Величков за своята прабаба.
Друга интерпретация свързва Серафим с Дядо Добри. Автор на рисунките е Албена Методиева. Тя е придружила писмото си с думите: "За мен дядо Добри е много добър човек. Въпреки, че е беден, той дава всичко от себе си да помага на другите. И с тая негова добрина много прилича на Серафим. Искам всички хора да сме като Серафим и дядо Добри."
Третокласничката Миглена Радославова Иванова, вдъхновена от друг разказ на Йовков "По жицата", е нарисувала бялата лястовица, която носи палтото на Серафим. На листа си Миглена е написала "Вярвам, че доброто е във всеки от нас. Ние сами избираме какви да бъдем."
В рисунката на Антонио, който е на 10 години и живее в град Луковит, виждаме дядо, който Антонио познава. Внуците на дядото живеят в чужбина и той живее сам. Дядото много се радва като вижда Антонио и му дава ябълки и бонбони. На листа художникът е написал: "Добротата е език, който глухият може да чуе и слепият да види."
Добави коментар