Сечта на гори, когато тя е научнообоснована, подобрява състоянието и функциите на водата. Това каза гл. ас. д-р Нено Александров от Лесотехническия университет в коментар за Агенция „Фокус“ по повод това дали безводието е свързано със сечта на гори.
„За съжаление такава е нагласата създадена в обществото от редица не толкова специалисти в тази област. Няма доказателство, че над горите валят повече валежи. Всъщност горите не произвеждат вода. Като всяко растение те изразходват вода. Течовете не могат да повлияят на такава огромна територия сериозно на водния баланс. Когато ние извеждаме теча от долния лесорастителен пояс, там, където водата е в недостиг така или иначе, ние подобряваме освен състоянието на водата – нейната стабилност, ако бъде повредена от абиотични фактори като вятър или мокър сняг, ние подобряваме и хидрологичната роля на водата“, обясни той.
„Моето мнение, което говорим и пред студентите, и което и науката твърди е, че горите не произвеждат вода. Тоест сечта, когато тя е научнообоснована и се води по всички правила, подобрява не само състоянието на водата – здравословно и структурно, но тя подобрява и нейните функции. Много различни лесовъдски системи се характеризират с това, че всъщност подобряват водния баланс“, подчерта още гл. ас. д-р Александров.
„На територията на нашите учебни стопанства, имаме такъв хидрологичен стационар с 50-годишни наблюдения как различните видове лесовъдски системи влияят върху хидрологичните функции на водата и там именно се доказва, че водите, особено когато те са разновъзрастни, каквато тенденция и основна насока при стопанисването на нашите гори е да създаваме хидрогенни гори, смесени насаждения от различна възраст. Те се характеризират с много добри хидрологични функции. Това е една от целите на лесовъдите. Макар тя да не е толкова популярна сред хората, по-скоро обратното, че когато една гора се сече, то сериозно се нарушава водния баланс на екосистемата. Това не е така. Никой не може да докаже, че гората произвежда вода. Тя изразходва вода“, уточни още той.
„В рамките на глобалните климатични промени, в които се намираме, защото освен засушаванията, които наблюдаваме, ние сме свидетели и на това, че много гори бяха повредени първо от абиотични явления, след това и от каламитет, особено иглолистните дървета в долния пояс. Трябва да кажем, че това е свързано с до голяма степен със засушаванията в глобален мащаб. Тоест горите също страдат от липсата на вода, но това не е свързано с това как стопанисваме горите в България. Това са глобалните климатични промени, на които всички сме свидетели“, добави още гл. ас. д-р Александров.
Добави коментар