Моноспектакълът „Науру“ се базира върху мотиви от първата книга на известния и обичан у нас журналист, писател и автор Иво Иванов, който от повече от 20 години живее в САЩ.
Това му е открило възможността, от която той щедро се възползва, да бомбардира читателите в привичния си завладяващ стил на ударна вестникарска проза със съвременни спортни истории, разказващи за интересни събития и лица от заобикалящото го общество, независимо дали те са аутсайдери или шампиони-звезди. Успехът и провалът са основна тема в енергичната му проза. В нея звънтят нотки на сатирична ирония към американския начин на живот. Затова не е странно, че неговите разкази емоционално прелитат океана и завладяват нашия читател. Чрез „Науру“ негови произведения за първи път се представят на театрална сцена, съобщи offnews.bg.
„Пинокио“ и пътят към здравия разум
... Американски летищен терминал. В салона за пушене има само седнали двама пасажери, непознати един на друг - корпулентна млада жена, която пуши и млад мъж, който е със слушалки на ушите и гледа в таблета си. Когато прозвучава някакво повикване двамата трепват, младата дама гаси цигарата си и преди да излезе младият мъж я помолва на английски да му услужи с една цигара. Дамата му дава последната цигара заедно с пакета, а младият мъж се бърка да й плати. Но от ръцете му се изплъзва извадената монета и докато той я търси под автомата за кафе, дамата, гледайки го с известна симпатия, хапвайки си освежителен бонбон, тя тръгва, за да хване самолета си.
Младият човек е журналист. С незапалена цигара в уста той включва диктофона си и използвайки уединението и времето до повикването за неговия полет, започва да прави запис, очевидно необходим за работата му. По някое време той все пак запалва изпросената цигара, като с това издава вълнението си. Той е 40-годишен човек, в отлична спортна форма, който явно е отказал цигарите, но в момента се колебае дали отново да пропуши. И тъй като е известно, че пушенето може би препятства напълняването, към което е податлив човек на неговите години, внимателен към физическата си форма, би захапал отново цигарите едва ли не с „медицинска“ цел. Вълнението му, което се отразява и на напрегната интонация на записа му, издава някаква примесена с възхищение гузност, която той изпитва към своята „любима“, задето я е изоставил. Сега, разтърсван от порой думи и мисли, лети към нея и нищо не може да го спре...
"Берлин Александърплац" на Бурхан Курбани спечели голямата награда на „CineLibri”
С изясняването на този епизод от личния живот на журналиста попадаме в чистия вид театър, където подобно професионално прехвърляне/свързване на личната съдба на героя с това, което говори в записа си, изненадва и издава драматичния конфликт, заложен в замисъла на пиесата. С интимен патос е поднесен вълнуващият съвременника проблем в глобализиращия се свят, който все повече се изживява като личен – досегът със заплашителните последици на потребителската лакомия, превръщаш се в стихия, който едновременно привлича, отблъсква и дави собствения ни остров.
Моноспектакълът „Науру“ се осъществява от актьор (Свежен Младенов), близък до възрастта и журналистическия темперамент на автора Иво Иванов – чрез три негови разказа, споени с театралното лепило на Руси Чанев, който е направил драматизацията, поставена на сцената на Сити Марк Арт Център, след съвместния им успех наскоро с „Копенхаген“ на Фрейн, от Валентин Ганев.
В малка, но запомняща се роля, зрителите ще видят и Десислава Спасова. Сценичният дизайн е на Теодора Кирова, а звукова среда - на Слав Бистрев.
"Науру"
Монолог на един пътуващ
Моноспектакъл на Свежен Младенов
Автор на текста: Иво Иванов
Драматизация: Руси Чанев (по мотиви от книгата "Отвъд играта")
Режисьор: Валентин Ганев
С участието на Десислава Спасова
Добави коментар