Увеличение на приходите от 9.5%, разходи за 52.5 млрд. лв. и дефицит от почти 4.9 млрд. лв. Това са основните параметри на Бюджет 2021, според публикувания на страницата на Министерството на финансите законопроект.
В него управляващите не залагат на конкретна визия за следващите три години, а по-скоро се надяват да изкарат кризата без да се налага да свиват каквито и да е разходи. Българският фиск ще бъде на минус до 2023 г., а държавният дълг нараства със 77% - от 22 млрд. лв. през 2019 г. до 38.9 млрд. лв. към края на периода.
Фискалната рамка е изготвена при очаквания за спад на БВП от 3% тази година - сред най-оптимистичните, публикувани досега, и ръст от 2.5% през 2021 г. Догодина ще е последната, в която се планира увеличение на минималната работна заплата или на възнагражденията на учители, поне в средносрочен план. Данъчните ставки през 2021 г. се запазват на нивата от тази година, осигуровките и акцизите също, пише "Капитал".
Министерството на финансите е ревизирало и очакванията си за бюджета през тази година. Според новите изчисления той ще завърши годината с приходи от 43.5 млрд. лв., разходи за 48.7 млрд. и минус от 5.25 млрд. на касова основа или 4.4% от БВП. Това означава, че тази година в държавните финанси са постъпили 551 млн. лв. по-малко средства спрямо 2019 г., а разходите са се увеличили с 3.5 млрд. (от които може да се приеме, че 2.7 млрд. са COVID-19 мерки).
СБЛЪСЪК: Предизборен ход ли е увеличаването на пенсиите и доходите?
За догодина пък правителството залага на ръст на постъпленията от 9.5% до 47.6 млрд. лв. В същото време очакванията са за едва 5% номинален ръст на БВП. Според прогнозата увеличението отчасти ще се дължи на ръст на приходите от данъци и осигуровки и усилията на данъчната агенция да повишава събираемостта (плюс от 2.2 млрд. лв.), но в сметката може да са и постъпления от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Залага се увеличение и на неданъчните приходи през 2021 г., но то е в резултат на прехвърляне на първоначалното концесионно плащане от 660 млн. лв. за Летище София, което трябваше да се реализира тази година.
При данъчните приходи има един минус - от понижената ДДС-ставка от 20% на 9% за ресторанти, заведения, книги, бебешки продукти, фитнеси и други. Въпреки уверенията на премиера, че след катос е намали данъка ще има ръст на приходите, финасовото ведомство е пресметнало, че мярката ще струва на бюджета 234 млн. лв. през 2021 г.
Разходите: да дадем колкото се може повече
Разходите пък нарастват със 7.8 млрд. лв. до 52.5 млрд. Това е с 3.8 млрд. над нивото, което правителството предвиждаше в актуализацията на тазгодишния бюджет и макрорамка. Увеличението се дължи както на продължаващия обхват на COVID-19 мерки, така и на "приоритетни политики на правителството в различни области". А именно - да се увеличат социалните плащания и заплатите в бюджетния сектор колкото се може повече в година на избори.
Снимка: CanStockPhoto
Най-големият двигател на увеличението на разходите през 2021 г. е повишението на заплатите в бюджетната сфера с 10% и ръстът на минималната работна заплата, които ще струват на бюджета общо 658 млн. лв. Увеличението на минималната пенсия до 300 лв. от 1 януари пък се оценява на 545 млн. лв., а отпадането на доходния критерий от месечните помощи за отглеждане на деца до 1 г. коства още 390 млн. лв. през 2021 г. В графата влизат също увеличението на заплатите на учителите (360 млн. лв.), добавката от 50 лв. към пенсиите на пенсионерите през януари-март (318 млн. лв.), машинното електронно гласуване (155 млн. лв.).
Нов дълг
Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. или 23.5% от прогнозния БВП при 22 млрд. година по-рано. Тук трябва да се отчетат и 5-те милиарда лв., които бяха набрани от международните пазари през септември. През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде между 4.5 и 6.8 млрд. лв. годишно в зависимост от развитието на икономиката. През същия период падежира дълг вече в обращение от около 1.1-3 млрд. лв. годишно. Така очакванията са до 2023 г. нивото на държавния дълг да достигне 38.9 млрд. лв. или 28.2% от БВП, което е със 77% над нивото към края на 2019 г.
Добави коментар