Всеки пети българин има или е имал някакво психично разстройство, показват данни на Световната здравна организация. В Световния ден на психичното здраве обръщаме поглед към грижата, която е редно да получи тази уязвима група от населението. Мая Димитрова с някои стряскащи числа, които може би обясняват защо България е на последно място в ЕС в грижите за здравето на хората с психични проблеми.
Психиатричната грижа е важна, но колко качествена може да бъде при положение, че за нуждата от реформа се говори от десетилетия, но на практика проблемите само се задълбочават? Един от резултатите е, че все по-малко хора искат да стават психиатри.
Данните показват, че на 15 хиляди души у нас се пада 1 психиатър. Едва ли има психиатрично лечебно заведение, което да покрива изцяло изискванията по отношение на персонала.
За 18% от българите една ракия решава психичните проблеми
Има области, в които няма нито един детски психиатър. За цялата страна те са 22-ма, като близо половината са концентрирани в столицата.
Промяната в начина, по който се осъществява грижата за хора с психични проблеми, е наложителна. Потърпевши са и пациентите и работещите в системата. Новият проект на стратегия за психичното здраве обещава тази промяна. Но освен да бъде приета, стратегията трябва да бъде и приложена. Нещо, което не се случи с предишните стратегии и затова днес системата е в колапс.
Близките на хора с тежки психични разстройства бързо разбират колко фрагментирана и неефективна е системата за грижи в общността. Най-често те просто няма към кого да се обърнат за помощ и налучкват какво да правят. Понякога се отказват.
Психиатричните болници се превръщат в дом за хора, които просто няма къде да отидат. Психиатричната грижа у нас е на ръба на разпада - в това от години са единодушни и лекари, и пациенти.
"Представете си, че вие се изправяте срещу една система, в която хората са изконсумирани,И вие нямате условия да ги замените. Тя е в едно апокалиптично състояние, в което аз не бих пожелал на най-големия си враг да му се наложи да се лекува или да му се наложи да работи", обясни акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов – психиатър, цитиран от БНТ.
Светът е заплашен от глобална криза на психичното здраве
"Хората нямат достатъчно усещане, че трудът им е ценен. От много години има като дупка между медицинската част и социалната част", допълни д-р Петра Маринова - психиатър в Александровска болница.
Липсата на адекватно финансиране е в основата на това разпокъсано здравеопазване, което получават хората с психични проблеми. Затова и досега не е изпълнявана в цялост нито една от стратегиите.
"Не е отговорно спрямо националните здравни интереси. Като лекар и като професионалист не съм готов да ги оправдая", посочи акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.
Вероятността и тази стратегия да бъде приета, след което просто да не се отпуснат необходимите средства за изпълнението й, е реална.
"И тогава ще си останем с един аналитичен доклад, който за пореден път ще казва това трябва да се промени", заяви акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.
Добави коментар