На 6 октомври 2020 г. от 18:00 часа в галерия „Средец“ на Министерство на културата ще се открие първата самостоятелна изложба на художника Николай Николов-Зиков. Експозицията включва над 30 живописни творби, повечето от които създадени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.). След завършването си работи върху цикъл творби „ХХ век“, които срещат неодобрението на комунистическия режим, както заради посланията си, така и заради сюрреалистичните елементи в тях. Така през 1979 г. картината „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложби с аргумента, че е фашистка. Година по-късно Зиков предлага картината си „Обикновен социализъм“ за участие в международна младежка изложба. Макар заглавието ѝ да е сменено на „Обикновен фашизъм“, червеното знаме върху ковчезите предизвиква скандал и платното е отхвърлено. В резултат, реализирането на цикъла е прекъснато, а картини на Николай Зиков в продължение на години не са допускани до участие в изложби, изпращайки го в изолация, подобно на други изявени творци като Николай Майсторов, Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев, Иванка Сокерова и др.
Отказал се от живописта, през 80-те години Зиков е принуден да се насочи към монументалните изкуства – металопластики, мозайки, скулптури, фрески и др., създавайки някои емблематични творби като мозайката и скулптурите на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил (1986 г.), скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката на баня „Мадара“ (2006 г.), паметника на загиналите летци в небето над София през 1943-1944 г. в градинката на 14-а поликлиника (2007 г.), пластичната икона на св. Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002 г.).
Десетилетия по-късно обаче, в навечерието на своята 75-годишнина, Николай Зиков се връща към живописта, подготвяйки първата си самостоятелна изложба, озаглавена „ХХ век“. На практика тя представлява микс между от една страна живописни платна, донесли проблеми на автора си преди 40 години и от друга – реализирани чак през 2020 г. стари ескизи. Така посетителите на изложбата ще мога да видят впечатляващи творби като „Ендшпил“ (1976 г.), „Апокалипсис“, „След утре“, „Постоянството на времето“ и „Самота“ (1977 г.).
Заедно с откриването на изложбата, ще се състои и официалното представяне на каталога, посветен на Николай Зиков, дело на Людмил Веселинов („A&T Publishers“, 2020 г.). Луксозното издание включва 158 репродукции на живописни и графични творби и други 57 фотографии, изобразяващи различни пластични произведения на художника, а също и снимки от личния му архив. Текстът към картините е дело на д-р Галина Декова от Института за изследване на изкуствата на БАН.
Изложбата ще може да се види от 5 до 20 октомври 2020 г. След края ѝ, експозицията ще бъде изложена в Българския културен институт в Прага.
Добави коментар