Закономерната ескалация на конфликта в Нагорни Карабах

09:00, 01 окт 20 / Свят 25 3700 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Последната ескалация на напрежение между Армения и Азербайджан ни подсети за един от забравените конфликти в Европа. „Замразеният“ конфликт за Нагорни Карабах остава встрани от международните дебати поради относителното си разстояние от сърцето на Европа, патовата във военно отношение ситуация, както и това че продължава вече 26 години, без особени индикации за промяна. Настоящата фаза на конфликта е следствие от войната между Армения и Азербайджан от 1991-1994, завършила с арменска победа и окупация на седем азербайджански района (с азерско мнозинство), както и областта на Нагорни Карабах (с арменско мнозинство). Това пише в коментар за TOPNOVINI.BG Симеон Иванов, завършил "Политически науки и социология" в Германия и "Международна политика" в Нидерландия. 

Сегашната ескалация на напрежението, за съжаление, не е спонтанна, а е закономерен резултат от политиката на режимите в Баку и Ереван спрямо конфликта, както и провалът на международната общност да посредничи успешно за разрешаването му. През последните две десетилетия границата между двете държави се превърна в една от най-милитаризираните в световен план, а омразата стана водещ принцип в отношенията им. Годишно десетки души губят живота си в престрелки между двете страни. Важно е да отбележим, че ситуацията между Азербайджан и Армения винаги е стояла на крачка от ескалация. 

Защо точно сега?

Два вътрешнополитически фактора са предпоставки за азерската (контра)офанзива в Нагорни Карабах от последните дни. Първо, икономическата ситуация и перспектива в страната с оглед на ниските цени на петрола и ковид кризата. Второ, обществените нагласи (на мнозинството) и заявките от страна на политическия елит, които вървят ръка за ръка.

Между 1995-2013 г. Азербайджан се намираше в икономически подем, основаващ се (почти) изцяло на продажбата на петрол и газ (БВП на страната се увеличи 23 пъти за същия период). Една значителна част от продажбите пък бяха и продължават да бъдат инвестирани в изграждането на боеспособна, модерна армия, която вече представлява един от новите символи на страната и повод за гордост на много азери. За сравнение, през 2012 г. бюджетът за армията на Азербайджан беше два пъти по-голям от целия държавен бюджет на Армения. В този ред на мисли, бившата съветска република изглежда отдавна се готви за война, с която да си върне Нагорни Карабах и прилежащите райони.

Икономическата ситуация в Азербайджан последните години обаче се промени, продиктувана от пазара и цените на петрола, а нивата на икономически растеж се свиха. Като добавим влиянието на ковид кризата и несигурността, която носи, по всичко изглежда, че азерската икономика, а с това и военна мощ на страната няма да запазят същите параметри. Това води до предположението, че Азербайджан се опитва поне частично да разреши проблема, докато все още се намира в изгодна позиция.

Макар аналогичното мислене да бъде подвеждащо в много случаи, е важно да обърнем внимание на контекста на последната сериозна ескалация в конфликта, тази от април 2016 г., станала известна като Четиридневната война. Именно тези сблъсъци се случиха след най-тежката година за азерската икономика от началото на икономическия бум. През 2015 г. ниските цени на петрола доведоха до обезценяване на азерската валутата с 60% и съкращения в държавния и частния сектор, което пък доведе до протести в големите градове. Месеци по-късно, по време на офанзивата от 2016г . икономическите протести бяха заменени с шествия в подкрепа на азерската армия и опашки от доброволци за фронта.

Травматизираната национална идентичност на Азербайджан

Азербайджанската национална идентичност е силно белязана от болезнения за нацията конфликт. В следствие на войната от 1991-1994 г. Азербайджан губи 1/5 от международно признатата си територия, а близо един милион азери (или близо 1/10 от цялото население) са вътрешни бежанци. По никакъв начин не може да бъде казано, че азерският народ е приел идеята Нагорни Карабах да не бъде част от Азербайджан. Нищо подобно – голяма част от народа живее с мисълта за реванш, а замразеният конфликт представлява основна тема в обществения дебат в страната. Освен това нагорникарабахският конфликт се явява и основната спойка на модерното азерско общество, умело използван от предишния президент на страната да обедини зад себе си враждуващите кланове в държавата.

Същевременно патриотизмът и жертвоготовността в името на родината са на почит в Азербайджан. Неслучайно в момента могат да се видят кадри с млади доброволци заминаващи за фронта. Като това не е правителствена пропаганда, за азерците връщането на загубените от войната земи отдавна представлява национална кауза.

Управляващите в Баку в продължение на почти две десетилетия обещават и готвят населението за офанзива, с която да се върнат всички загубени територии обратно. Властта в Баку залага и на максималистки подход и изключва възможността за компромис с Армения, както и използва конфликта за отвличане на вниманието от вътрешнополитически проблеми. По този начин управляващите влизат в капан. Първо, губят възможността да решат конфликта по дипломатичен път, защото това не би съответствало с обещанията за териториална цялост. Второ, биват принудени рано или късно да материализират заканите и обещанията си с реални военни действия и успехи. В противен случай рискуват да загубят обществената подкрепа.

От казаното дотук можем да заключим, че властта в Баку разпалва конфликта, когато страната влиза в икономическа криза или има предпоставки за такава. От една страна, за да компенсира и събере обществена подкрепа въз основа националната кауза, която представлява решаването на конфликта. От друга страна, за да се възползва докато все още се намира в добра позиция.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев целува флага след клетвата по случай третото си избиране на поста през 2013 г. 

Снимка: RFE/RL

Историческият реваншизъм за Армения

За Армения победата във войната от 1991-1994 г. е символ на арменската национална кауза и се възприема като историческа справедливост. Именно поради тази причина, арменската позиция изключва каквото и да е било връщане на територии на Азербайджан, като дори отнетите през войната земи често биват наричани „освободените територии“. Армения е доволна от сегашното статукво в Нагорни Карабах и не вижда смисъл то да бъде изменяно. Заедно с това страната няма капацитета, нито интереса за по-нататъшна офанзива в азерска територия. Подходът и на двете страни изключва дипломатичното разрешаване на конфликта и единствено остава опцията той да бъде разрешен чрез сила, или да продължи да съществува като замразен конфликт.

За масовото арменско самосъзнание, азерите биват възприемани като турци, впечатлението за което пък само се засилва от турско-азерския алианс, който дори си има собствен слоган – „един народ, две държави“. По този начин за арменците конфликтът се превръща в продължаващата им борба с тюркските народи, а основна роля в този наратив играе арменския геноцид от 1915-1917 г. 

В ляво арменският флаг, а в дясно флагът на самопровъзгласилата се република Арцах (съставена от Нагорни Карабах и прилежащите седем района)

Снимка: tekdeeps.com

Защо нова пълномащабна война е малко вероятна?

Една от основните причина конфликтът да тлее почти три десетилетия e тежкият планински терен, който усложнява логистиката на офанзивни действия от страна на Азербайджан. Същевременно офанзивни операции на такъв тежък терен водят до понасянето на много големи човешки загуби. Неслучайно азерските власти все още не изнасят данни за броя загинали. В допълнение арменската армия е изградила фортификации върху военно-стратегическите обекти в района. Планинският терен и контролът върху стратегическите обекти компенсират по-малкия брой и по-старата техника на арменската армия, както и са предпоставка за по-бързото изтощаване на двете армии.

От Армения имат и друг коз при евентуално сериозно изостряне на конфликта. Закупените през 2016 г. от Русия ракетни системи Искандер, които са в готовност да поразят азерската петролна и газ инфраструктура. За момента обаче от азерска страна заявяват, че доставките на петрол и газ са защитени.

Не на последно място е важно да отбележим, че Армения като член на ОДКС може да разчита на военна помощ от Москва, в случай, че бъде нападната. В момента клаузата за защита на ОДКС не може да бъде активирана, макар сблъсъкът да е между арменски и азерски войски, тъй като сраженията се водят в Нагорни Карабах, който пък е самопровъзгласила се държава в официалната територия на Азербайджан. По този начин излизането на конфликта извън Нагорни Карабах изглежда малко вероятно, както и военна намеса от страна на Турция в подкрепа на Баку.

В тъмно червено – територията на Нагорни Карабах. В светло червено – прилежащите седем окупирани района.

Карта: International Institute for Strategic Studies

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама