След като на протестите често се чува желанието за свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията, през миналата седмица премиерът Борисов даде заявка за промяна на основния закон.
Това предизвика редица нови предложения, както и разделение по няколко теми - нужно ли е изобщо промяна; трябва ли Конституцията да се пренапише или е необходим само козметичен ремонт; кой има легитимност, за да извърши промяна и какви постановки да залегнат в новия закон…
Вчера от ГЕРБ внесоха в Народното събрание проект на промени в Конституцията, а освен това заявиха, че още в началото на септември ще работят за мнозинство, което да инициира свикване на Велико народно събрание.
Непредубеденият, неекспертен първи прочит на проекта за Конституция поставя редица въпроси:
- Защо, след като в чл. 12 (3) се посочва, че мъжете и жените са равноправни, то в чл. 20 се казва, че „Семейството, МАЙЧИНСТВОТО и децата са под закрила на държавата и обществото”? Не трябва ли вместо “майчинство” да става дума за “родителство”? Изключват ли се правата на защита и закрила за самотните бащи, например?
- В чл. 22 се казва, че „Трудът се гарантира и защитава от закона.” Това е от постановките, които присъстват в Конституцията и в момента. Но трябва ли да се прецизира и преразгледа? Означава ли това, че управляващи, които не поддържат нулева безработица, на практика ще са в нарушение на Конституцията?
- Чл.38 казва, че „Народните представители не носят наказателна отговорност за ИЗКАЗАНИТЕ ОТ ТЯХ МНЕНИЯ и за гласуванията си в Народното събрание”? Означава ли това, че депутат може да обижда и/или да разпространява дезинформация под формата на мнение безнаказано? Означава ли, че при установен конфликт на интереси, един народен представител няма да носи наказателна отговорност?
- В чл. 136 се регламентира неприкосновеността на жилището. Само че в алинеите се говори за обитатели, а не собственици на жилищата. Това означава ли, че наемател не може да бъде изгонен? А какво се случва с незаконните ромски постройки? Могат ли да влизат в дома ни инкасатори или преброители, например?
- Трябва ли образованието да е задължително до 16-годишна възраст или трябва да е задължително до определена образователна степен? Необходимо ли е установяването на образователен ценз като предпоставка за осъществяване на граждански права?
- Трябва ли да отпадне Великото народно събрание, ако и без това депутатите се намалят наполовина?
- Ако съдебната власт има законодателна инициатива, то можем ли вече да говорим за разделение на властите?
- Остава ли безконтролен главният прокурор? Трябва ли отчетността пред НС да предвижда неприемане на отчета и последствия за висшия магистрат?
- Трябва ли да се орежат още правомощията на президентската институция? Необходимо ли е да имаме вицепрезидент, при положение, че Конституцията предвижда разпускане и нови избори при неспазването на определени условия в Конституцията и законодателството от страна на държавния глава?
- Знак за какво е преместването на основните права на гражданите от началото на Конституцията в края й?
Въпросите са много, а промените в Конституцията имат потенциал да се превърнат в основна тема на обществото ни, дори и след края на протестите и нови избори (независимо дали са предсрочни или редовни). Затова TOPNOVINI.BG реши да се допита до специалисти, активисти и обикновени граждани, в рамките на специалния проект „НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ”.
Имаме ли нужда от нова Конституция?
Трябва ли да се пренаписва изцяло или трябва да се промени отчасти?
Какво трябва да осигури Конституцията на обществото от принципна гледна точка?
Как ще коментирате конкретните идеи/проекти, лансирани наскоро?
Какви са Вашите предложения за промяна?
Това са само част от въпросите, на които TOPNOVINI.BG ще търси отговори. Очаквайте първите мнения по темата - в специалния проект „НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ”!
Добави коментар