Казусът „ПИБ“: „Спасява“ ли държавата банката?

09:00, 02 юли 20 / Общество 25 2352 Биляна Иванова
Снимка: БГНЕС

Чрез Българската банка за развитие (ББР) държавата придоби 70% от увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). За около 140 млн. лева държавата стана акционер в банката с дял от малко под 19%. Попълването на капитала е последното условие за влизане на страната в чакалнята на еврозоната (Механизма ERM-2), а оттам в еврозоната и банковия съюз. „Придобиването на акциите е изключително важно за влизането ни в еврозоната“, подчерта премиерът Бойко Борисов и допълни: „Целта ни е през юли този процес да завърши и българите да спрат да се плашат, че някой ще им фалира банките“.

Основните въпроси, които възникнаха, по време и след процедурата бяха: купуват ли се акциите на ПИБ на двойно по-висока цена и „спасява“ ли всъщност държавата банката с купуването на акциите. Вече отговорихме на първия въпрос, следва отговорът на втория.

В момента банката е добре капитализирана и превишава всички регулаторни изисквания. Не изпитва капиталов недостиг и няма нужда от допълнителен капитал. Емитирането на нова емисия акции е изискване на Европейската централна банка (ЕЦБ) след проведените стрес тестове, които са хипотетични. При симулиране на дълбока криза в икономиката с продължителност от 3 години, стрес тестовете показват, че ако в този тежък период ръководството на банката не предприема никакви действия, то след 3 години банката би имала нужда от допълнителен капитал. За това се изисква като превантивна мярка банката да изгради допълнителен капиталов буфер. Към края на 2019 година ПИБ е реализирала със собствени средства такъв в размер на 197 млн. евро.

Връзката с еврозоната и банковия съюз. Желанието за членството ни в еврозоната беше обвързано с условието на ЕЦБ за предварително присъединяване към банковия съюз- чрез механизма за тясно сътрудничество, в който банковият надзор над част или всички банки в страната ще се упражнява от самата ЕЦБ. За възможно най-бързо подаване на молба за членство всички предписания на европейската банка трябва да бъдат изпълнени. Пандемията от COVID-19 замрази за известно време инвестиционната активност, което оказа негативно влияние в пласирането на цялата емисия акции от ПИБ. Ето защо държавата, за да спази сроковете, които сама си е поставила трябваше да придобие част от акциите.

Снимка: Pixabay

Предимствата за ББР от участието в капитала на ПИБ. Придобива се относително голям дял, който дава възможност за участие в стратегическите решения на банката. В кризата заради коронавируса ПИБ първа предложи на засегнатите си клиенти възможност да предоговарят условия по кредити, далеч преди решението на национално ниво. Банката е добре позната, оперира на пазара над 25 години и има над 150 клона и офиса в цялата страна. ББР не разполага с такава мрежа и би могла да я използва за проучвания при предлагане на нови продукти. ПИБ неизменно е на печалба и с много добри показатели по отношение на рентабилността. Увеличаването на капитала на банката в случая се явява допълнителен буфер срещу несигурност.

С оглед на бъдещото присъединяване в банковия съюз, участието на държавата в банка, която не зависи от чуждестранна банка-майка, е стратегическо. Самата ЕК препоръча подобни икономически субекти да не се подценяват, а да се подкрепят, включително чрез участие. Може да се очаква, че импулсът и финансирането на възстановяването след коронакризата ще започне именно с банките, които запазват предимствата си като по-добра регулация и надзор. Освен това българската икономика има нужда от национален частен банков капитал, на който може да се разчита в неблагоприятни обстоятелства и който не се съобразява с чужди интереси.

Ползите и недостатъците от приемането ни в банковия съюз и еврозоната. След влизането ни в банковия съюз, ЕЦБ ще реши дали да надзирава няколко или всички банки в България. Страната ни няма да бъде член на еврозоната с право на глас при определяне на паричната и надзорната политика на европейската банка. Така тя ще получи право да надзирава банки, да дава предписания за увеличаване на капитала, да ги обявява в несъстоятелност и да ги затваря. Решенията обаче ще се прилагат от БНБ, там ще бъде и отговорността.

Снимка: БГНЕС

ЕЦБ вероятно ще изиска надзор върху цялата банкова система у нас- пряко за най-големите и чрез директно приложими препоръки за по-малките. В противен случай част от банките ще се надзирават според европейските правила и регулации, докато останалите според българските.

Застъпва се все по-широко тезата, че банките майки от еврозоната трябва да изтеглят капитала си от дъщерните си дружества в страни извън нея и да променят правната им форма на клонове. Тази политика носи ползи за самите банки, тъй като изискванията за капиталова адекватност в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Прехвърлянето на собствен капитал от България към банките майки ще означава, че със същия размер собствен капитал ще се покриват повече рискови активи. Освен това банките биха спечелили и от възможността да намалят управленския персонал в България.

Държавните ценни книжа. Изтичането на капитал в чужбина ще доведе обаче до свиване на инвестициите на тези банки в страната. Един клас активи, които не носят висока доходност са държавните ценни книжа, емитирани от България. След като дружествата на практика стават чуждестранни, стимулите им за инвестират в български ДЦК стават минимални. Те вече няма да бъдат регулирани от местен надзор и вероятно ще инвестират в ДЦК на съответната държава, където са регистрирани официално или на друга държава от еврозоната. Тъй като България не е част от еврозоната, нейните ДЦК няма да могат да се използват като обезпечение пред ЕЦБ за получаване на финансиране.

Към момента поне 40% от емитираните от Министерството на финансите ДЦК на вътрешния и международните пазари се държат от българската банкова система. Така търсенето на български ДЦК от банковата система значително ще се понижи. Това означава министерството да се изправи пред значително по-малко поръчки за новите емисии на ДЦК, а в резултат от това цената на финансиране ще се повиши. Тези по-високи цени ще се случват до присъединяването към еврозоната – т.е. труден за прогнозиране период от време. При такава ситуация министерството трябва да се опита да запази поне частично позициите си сред банковата система.

Снимка: БГНЕС

Увеличаването на капитала на ПИБ обаче е със значителен дял, който ще даде възможност на държавата като собственик да получи място в надзорния съвет на банката и по този начин да участва в стратегическото й управление (но не и в оперативното). Представителят на държавата може да изиска по-консервативно управление и поемане на по-малък риск, особено в ситуация на несигурност. Това ще се гарантира чрез покупка на ДЦК, емитирани от финансовото министерство. 

ПИБ е активен участник на пазара на ДЦК. От друга страна банката е търговско дружество, което работи за печалба, така че тя не може да си позволи да предлага твърде различни (по-високи) цени от останалите участници на пазара. Държавата естествено се съобразява с правилата за конкуренция, но винаги е необходимо да има възможност да получи подкрепа в евентуална неблагоприятна ситуация, като е сигурна, че пазарът на ДЦК ще функционира гладко и ще има достатъчно търсене.

Така всъщност ПИБ се явява единствен продавач на капитал от банка, в която държавата по принцип има необходимост да участва. Тази необходимост възниква, само когато капиталът на банката се повиши и това създаде възможността за членство в банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Предложената цена от 5 лева на акция удовлетворява и оправдава интереса на основния купувач в лицето на държавата. Този факт се подкрепя и от наличието на частен инвеститор, който също разбира потенциала да притежава акции от банката. Участието на държавата е гаранция за стабилността и предизвиква доверие в подобна покупка, особено в чужбина.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!