Няма съществена промяна в отношението на българите към политиката преди и след извънредното положение. През март и април те оцениха високо действията на властта в справянето с коронавируса. Когато обаче става дума за общополитически въпроси, отражението на извънредната ситуация не е толкова чувствително.
Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“ от възобновената програма за независими изследвания „лице в лице“, известна като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена между 4 и 12 юни сред 809 души. Представително е за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Снимка: "Галъп"
В края на май 16% от пълнолетните българи заявяват доверие в Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, а 66% заявяват недоверие. 13% се колебаят, а 5% все още не са запознати с нея. Трябва да се отбележи, че доверието в председателя на Народното събрание се измерва на всеки два месеца, респ. последните данни са от края на май и няма как да отразят евентуално влияние на спрягането на името на Караянчева по повод записи.
От данните за Цвета Караянчева личи обичайната тенденция за български политик – с ръста на разпознаваемостта по-бързо в годините да расте и недоверието. Все пак доверието в председателя на НС не е малко в сравнение с много други политици у нас.
Снимка: "Галъп"
Доверие към Румен Радев в началото на юни пък декларират 50%. 31% са на противоположна позиция, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента. Коронакризата може би е поставила на изпитание част от доверието в държавния глава, но като цяло то остава високо на фона на обичайното у нас отношение към политици.
Снимка: "Галъп"
30% заявяват доверие на Бойко Борисов, 57% – недоверие. 12% се колебаят, а само 1% не се сещат за него. Като че ли премиерът е получил шанс да излезе с малко по-укрепнало общополитическо доверие след извънредните мерки – след няколко по-тежки месеца, в които доверието към него беше останало трайно под 30%.
Парламентът в началото на юни има доверие от 23% и недоверие 67%, а правителството – 30% доверие срещу 60% недоверие. Институцията на президентството (чийто образ се движи синхронно с личното доверие към президента) получава 52% доверие и 33% недоверие. Тепърва ще се измерва дали текущите скандали ще дадат отражение. Изследването завърши преди тяхната най-остра фаза.
Снимка: "Галъп"
Белезите на известно укрепване на доверието в правителството се проявяват и в покачване на доверието в почти всички членове на кабинета в сравнение с края на края на зимата (когато доверието в кабинета беше застрашено заради текущите скандали). Немалка част от тях сега се ползват с доверие в диапазона около 20%. Разбира се, не всички членове на кабинета са особено познати, а ниската запознатост обикновено значи и по-ниска възможност за доверие.
Добави коментар