По следите на най-старата кръчма в София

09:00, 05 юни 20 / София 25 3852 Шрифт:
Цветилена Симеонова

 „Завод за кратък и щастлив живот” – такъв надпис виси на стената на една селска ракиджийница край София. Този тип заведения винаги са били в народопсихологията и на особена почит в живота на българина. И това ни подтикна да тръгнем по следите на най-старата столична кръчма.

Оказва се, че най-старата кръчма в София се е намирала… под София. По време на разкопките на площад „Св. Неделя“ екип от археолози се натъква на останки от големи квадратни помещения, които са били служели и за питейни заведения. Там е открита цяла малка днешна „Витошка“, като е останало запазено голямо количество керамични съдове, монети и находки от всякакво естество. Те могат да бъдат видени в Музея на София.


Снимка: БГНЕС

Разбира се, най-старата кръчма съвсем не е изглеждала като кръчмата такава, каквато я познаваме днес. Но дори и през Римската епоха хората са знаели, че in vino veritas - във виното е истината. За това свидетелстват откритите цели амфори за вино в огромната сграда с много помещения, сред които голяма тържествена зала, магазини, заведения и ресторанти.

Оказва се обаче, че има забележително много неща, по които си приличаме с древните римляни. И голяма част от тях май са в кръчмата. Може би никога преди и никъде другаде преди Римската епоха виното не е било чествано до такава степен, както по време на римския празник в чест на бог Сатурн. Той първоначално е бил отбелязван един ден (на 17 декември), но постепенно е удължаван до 5-7 дни, тъй като явно римляните са имали нужда от него. Тогава драстично за били нарушавани установените правила – господари и слуги са сменяли задълженията си, като господарите са пълнили чашите на слугите и неудържимото пиршество е започвало.


Снимка: БГНЕС

България – кръчмата на балканските народи

И днес българинът продължава да празнува около същото място – пл. „Св. Неделя“, който се оказва от четири страни заобиколен от заведения. Заставайки пред входа на бившия „Шератон“, накъдето и да ни тръгне погледът, все ще стигне до бутилката с вино. Затова може би не е изненада, че според едно международно проучване от миналата година българите изпиват средно по 12,3 л алкохол годишно.

Това ни нарежда на шесто място в света по изпит алкохол на глава от населението. Може би това е вследствие на факта, че алкохолът в България е сред най-евтините в ЕС по данни на Евростат. А статистиката на Световната здравна организация показва, че българите пият най-много на Балканите, като най-предпочитани са бирата, ракията и виното. Това превръща България в кръчмата на балканските народи. Или както би казал старият столичен пияница - червеното вино е полезно за здравето, а здравето е необходимо, за да се пие ракия.
Снимка: CanStockPhoto

Слезли сме от дърветата заради… алкохола

Любовта на човечеството с алкохола може и да се простира далеч преди Римската империя. Миналата година германският седмичник „Ди Цайт“ публикува интересна теория за еволюцията, според която сме слезли от дърветата заради влечението към… алкохола. Именно заради него сме проходили на два крака, именно заради него сме уседнали. Според тази теория стратегията за оцеляване още от праисторически времена е била свързана с връзката между оцеляването и насладата – т.е. да се възнаградиш винаги, когато вършиш нещо, помагащо да оцелееш. А ферментиращите захари излъчват миризма, с чиято помощ могат да бъдат открити плодовете. Ето защо алкохолът променя живота на човекоподобните маймуни – те го подушват и слизат от дърветата, за да го търсят.

Това обаче води до друг проблем – опияняването. Пияниците от Каменната епоха стават лесна плячка за по-едрите хищници. Следва обаче и друго – в хода на времето предшествениците ни започват да се напиват групово, защото който пие сам, е обречен в мига, когато се появи хищникът. Положителното обаче е било, че това води до подобряване на генетичния материал – оцеляват само най-силните и издръжливите. A българите май сме доказали, че сме от тях.

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 15:06, 05 юни 20

Какви римляни в Сердика?

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама