Земята съществува от милиони години и през това време много от животинските видове са изчезнали. Като се има предвид информацията от изследваните вкаменелости на различни организми, можем да стигнем до извода, че рано или късно всички видове изчезват. Истината е, че на нашата планета 99.9% от биоразнообразието е изчезнало. Някои видове са оставили свои наследници, но повечето са напълно загубени. С други думи, това означава, че и ние хората сме се поели в същата посока и въпросът не е дали това ще се случи, а кога ще се случи. В медиите тази тема е често предмет на обсъждане. Твърди се, че астероидите са най-вероятни като възможна причина за края на живота на Земята. Дава се приоритет на колонизирането на Марс като възможност за решение на този проблем. Така наречената климатична аварийна ситуация е също се коментира като потенциална причина за нашето изчезване.
Снимка: CanStockPhoto
Хората сме уязвими, защото сме големи топлокръвни бозайници и не се справяме добре с екологични смущения. Малките студенокръвни животни, като костенурки и змии, могат да оцелеят месеци без храна, за разлика от големите топлокръвни животни, като нас и тиранозаврите, които се нуждаем от често приемане на голямо количество храна. Проблемът възниква при настъпването на кратки нарушения на хранителната верига, предизвикани от големи катастрофи като: вулканични изригвания, глобално затопляне или ледникови епохи. Други характеристики, които не способстват бързото адаптиране към околния свят на едрите бозайници са дългата продължителност на живот и неголемия брой потомство. Бавният процес, свързан с раждането и отглеждането на децата при хората, води до трудно възстановяване след срив на населението и до бавен естествен подбор. Въпреки изчезването на големи бозайници като мамутите и споменатите тиранозаври, учените смятат, че хората сме по-устойчиви. Това е поради определени причини, които са уникални само за човешкия род.
Снимка: CanStockPhoto
Ние сме се заселили на най-невероятни места по цялото земно кълбо. Знае се, че географски широко разпространените организми се справят по-добре по време на природни катастрофи, например удари от астероиди. Големият географски обхват дава възможност при унищожаване на една околна среда, животът да просъществува на други места. Белите мечки и пандите са застрашени видове, за разлика от кафявите мечки и червените лисици, които се срещат на много места по света. Хората, като представители на едрия бозайник, се срещат на всеки континент, на отдалечени океански острови, в разнообразни местообитания като пустини, тундра и тропически гори. Широкото ни присъствие не е единствената ни положителна характеристика. Числеността също ни прави по-малко уязвими. Населението е достигнало 7.8 милиарда и дори 99% от хората да изчезнат, поради атомна война или глобална пандемия, милиони ще оцелеят. Друго предимство на хората е, че не разчитаме на единствен източник на храна. В зависимост от местоположението си и територията, която населява, човекът използва разнообразни хранителни диети: растителна, месоядна или смесена. Но най-важното е, че за разлика от други видове бозайници, ние са адаптираме чрез културни промени, а не чрез изменения на ДНК, което способства за по-бърза и лесна адаптация при промени на околната среда.
Снимка: CanStockPhoto
Лошата новина е, че големите природни катастрофи може да не доведат до изчезването на човечеството, но със сигурност ще се отразят и ще доведат до промяна на сегашния ни начин на живот. Глобалните разушения водят до масово разпадане на обществения ред и дори до ликвидирането на цивилизации. Животът би станал труден и постапокалиптичен, но ще продължи да съществува. Така неизбежно се стига до важния въпрос, не дали ще просъществуваме или колко време ще сме на Земята, а дали можем да направим повече от минимума за оцеляването.
Добави коментар