Говори ли България на "брюкселски език" и защо всяко изявление и документ от Брюксел у нас получават различни интерпретации в зависимост от това кой ги чете? Тези въпроси периодично изникваха у нас с публикуването на доклада за напредъка на страната ни по Механизма за сътрудничество и проверка в края на всяка година.
Изгубени в превода: Какво се случва с мониторинга над българското правосъдие?
Днес въпросите отново са актуални, след като станаха ясни препоръките на Европейския семестър - рамката, в която страните от ЕС обсъждат своите икономически и бюджетни планове и следят напредъка в определени моменти от годината.
В документа Европейската комисия анализира икономическите политики на правителството и дава своите препоръки за:
- подобряване на капацитета на здравната ни система и балансираното географско разпределение на здравните работници
- осигуряване на подходяща социална закрила и засилване на активните политики по отношение на пазара на труда
- подобряване на достъпа до работа от разстояние
- насърчаване на цифровите умения и равния достъп до образование
- отстраняване на недостатъците по отношение на адекватността на схемата за минимален доход
- рационални и ускорени процедури в подкрепа за малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица
- свеждане до минимум на административната тежест за предприятията и укрепване на електронното управление
- увеличаване на усилията за борба с изпирането на пари
Снимка: CanstockPhoto
Фокусът на медиите и политиците обаче беше насочен към друга част от документа - тази, в която се казва, че мониторингът върху правосъдната ни система все още продължава, макар в края на миналата година кабинетът гордо да се похвали, че е останал в миналото.
Въпреки шумните поздравления преди повече от половин година обаче все още няма крайно решение, че механизмът е отпаднал. Нещо повече - днешните препоръки потвърждават изводите на ЕК от края на миналата година, че „за да се изгради обществено доверие обаче необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури."
Прав е външният ни министър Екатерина Захариева, че днес няма новина от ЕК, повече от шест месеца по-късно проблемите са същите, препоръките - също. Това обаче хич не е добре и не е повод за гордост на управляващите.
Снимка: БГНЕС
Колкото до мониторинга върху съдебната ни система - новата комисия даде заявка, че Брюксел ще следи борбата с корупцията, свободата на медиите и съдебните системи не само България и Румъния, а всички страни в съюза с нов инструмент - Механизъм за върховенство на закона. Замяната на един механизъм с друг също трудно може да се отчете като успех, защото ситуацията е "не по врат, а по шия". Докато той обаче започне да работи, никъде няма написано черно на бяло, че мониторингът върху България пада. Останаха само препоръките на комисията "Юнкер" това да се случи, защото страната ни е изпълнила ангажиментите си, поети към момента на присъединяването й към ЕС, но дори тя не се нае да се произнесе по въпроса окончателно.
В цялата суматоха днес обаче днес не чухме гласа на онзи, който най-много трябва да се вълнува от темата - правосъдният министър Данаил Кирилов, който смело обеща да подаде оставка, ако маркетинговият доклад върху страната ни не отпадне през 2019 г.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Интересно....