Само в TOPNOVINI.BG: Студентски град на крачка от платена зона

TOPNOVINI.BG представя поредица от интервюта с районните кметове на Столична община. В тях разглеждаме проблемите на гражданите в кварталите и техните решения. Тази седмица разговаряме с кмета на район „Студентски град“ Петко Горанов.

Кои са най-големите проблеми в район "Студентски град"? 

Най-големите проблеми в района са свързани с територията с национално значение, където от години държавната и местната власт са в недопустим дисонанс една спрямо друга. Ако ме попитате дали смятам, че това е случайно или породено от управленска некомпетентност, еднозначният ми отговор е – не.  На 10 април съм изпратил писмо до министър-председателя по този въпрос. Там нещата са назовани 1 към 1. Още нямам отговор.

Снимка: Петко Горанов 

Има ли недостиг на детски градини и ясли. Предвижда ли се ново строителство?

Недостиг има както навсякъде в София, включително и на училища. Все пак, ние сме най-бързо разрастващият се район на столицата и това не е мое мнение. В момента се прави основен ремонт на детска градина „Приказен свят“ с разширение за четири нови групи. Има възможност за едно ново училище в Студентски град, а в „Малинова долина“ за едно ново училище и две детски градини. По тези проекти се работи.

Снимка: БГНЕС

Преди време се водеха преговори за въвеждане на платена зона за паркиране в района. Мисли ли се в тази посока?

Отново става дума само за Студентски град, където положението с паркоместата е отчайващо. Има натрупани градоустройствени проблеми, но за изненада на всички ще кажа, че те са предизвикани по законов път. Да – има Закон за устройството и застрояването на Столичната община, с който се въвеждат правила и нормативи на устройство и застрояване в общия устройствен план на града. Имаше и все още действа реституционно законодателство, а никоя власт през годините не направи дори и малък опит за съхранение на Студентски град като такъв. Да прибавим към тази картина липсата на воля за управление в един квартал, където дълги години жителите му са били временно пребиваващи без трайни интереси за бъдещето му. Като последен щрих ще добавя промяната в социално-битовите стандарти и превръщането на личния автомобил от лукс в обикновена вещ, каквато е мобилният телефон. Тази територия не е проектирана при създаването си за поемане на толкова постоянно пребиваващи автомобили. Още по-лошо е, че при превръщането на тази територия освен в образователен, още и в увеселителен и бизнес център, това също не е съпровождано с допълващи управленски решения. Лесно ще забележите, че над 90% от автомобилите в Студентски град не са със софийска регистрация. Дори и да намерим общински терени и да построим паркинги, това няма да реши проблема. Платената зона за паркиране е неизбежна, според мен. Предполагам и експертите, към които предстои да се обърна, ще дадат същото заключение.

Снимка: БГНЕС

Кога ж.к „Студентски град“ ще има метро?

Задавате ми този въпрос във вихъра на дискусията „докъде да стигне разширението на метрото – до Студентски град или до околовръстното при Ринг МОЛ“. Тази дискусия се води на ниво Столичен общински съвет и експерти на Столична община и не е приключила. Отклонявам отговора с илюстрацията – един кмет на столичен район няма собствен бюджет да ремонтира една алея, а вие го питате за многомилионна инвестиция.

СБЛЪСЪК: „За“ или „Против“ разширение на метрото към Витоша?

Очаквахте тази пролет районът да получи кадастрална карта. Какво се случва в тази посока?

Нищо. Областният управител е основният фактор, който бави завършването на процедурата. Нали не си мислите, че на своя глава отказва да изпълни задълженията си, вменени му със закон?
Представител съм на политическа сила, на която избирателите дадоха шанс да влезе в управлението на София в името на промяната. Щом като не можем да постигнем целите си с традиционните административно-управленски способи, ще превърнем въпроса в политически. Не може да укриваме истината от населението.

Район „Студентски" е предназначен за временно настаняване на студенти, а през последните години се превръща в зона с голямо застрояване на жилищни сгради. Как ще се справите с презастрояването?

Аз вече казах по-горе, че градоустройството – разбирайте презастрояването, е регламентирано със закон. С други думи – няма презастрояване, има общ устройствен план (ОУП), който позволява такова застрояване. Имало е и пълна липса на управленска воля да се използват малките възможности по законов път за регулация, а също така е имало и нарушение на строителните норми. Ето това правим – строго спазване на строителните норми оттук нататък. Но това не значи, че ще се справим с презастрояването. То е факт.

Снимка: БГНЕС

Какви проекти изпълнявате за подобряване на инфраструктурата в района?

Инфраструктурните проекти, освен че са елемент на ОУП, се възлагат и финансират от Столична община. Районната администрация има обслужващи функции и успяхме с тези ограничени правомощия да придвижим и сме на прага на реализацията на кръговото движение при булевардите „Св. Климент Охридски“ и „Андрей Ляпчев“. Продължение на това, но като отделен проект, е свързването му с Околовръстен път чрез нов широколентов път, който ще е разположен встрани от сегашния тесен и непропусклив бул. „Св. Климент Охридски“ в частта му след бул. „Андрей Ляпчев“. Това е чудесен проект за всички столичани, не само за местните жители в тази част на София. С него се внася сериозна оптимизация в транспортната схема на града.

Аз искам да внеса сериозна промяна във вътрешнокварталната инфраструктура на „Дървеница“, „Мусагеница“ и „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ чрез изграждане на алейна мрежа и малки паркови пространства. Дали ще успея да защитя бюджет за това при условията на тотална централизация на собствените ни приходи в общия столичен бюджет – предстои да разберем. Иначе моят проект-мечта е парк „Въртопо“.

Увеселителните заведения и дискотеките са в пъти повече отколкото образователните и културните места в района. Какво правите в подкрепа на студентите?

Предлагам да зададете този въпрос на ректорите на всички столични висши училища. Това, което е сега Студентски град, се случи и с активното бездействие на академичните им ръководства през всичките тези години. Иначе правим най-важното което можем – даваме им възможност за реално студентско самоуправление. Как? Като се приеме кадастралната карта на Студентски град, се обособяват значителни по обхват територии  в самостоятелни имоти и тези имоти стават публична държавна собственост с предназначение за образование. Наричаме ги популярно „кампуси“. С други думи – след като през 1998 г. бяха предоставени студентските общежития на държавните висши училища, сега към тях се добавят и обширни територии, които могат да бъдат физически обособени чрез ограждане и в тях да се въведе отделен режим на посещение в зависимост от решенията на академичните ръководства и студентските съвети. Сега разбирате ли колко е важно Студентски град да има кадастрална карта – тя прецизира отношенията на собственост и вкарва възможности за по-голяма регулация, каквито в момента липсват.

Между другото – Студентски град е единственият столичен квартал, който няма кадастрална карта. Защо се бави това, защо?

Интервю с районен кмет на "Витоша": Княжевският лифт ще бъде възстановен

Интервю с районен кмет на "Слатина": За половината деца в района няма места в детските градини

Интервю с районен кмет на "Сердика": Ново събаряне на незаконни постройки предстои в кв. „Орландовци“

Интервю с районен кмет на "Изгрев": Жителите на „Изгрев“ са притеснени от презастрояването и липсата на зеленина