Днес се навършват 144 години от Баташкото клане и края на Априлското въстание. Възпоменателните събития обаче са отменени заради извънредната епидемична обстановка покрай пандемията от коронавирус. Въпреки това на баташките паметници ще бъдат поднесени цветя в тесен кръг и при строги мерки за безопасност. В софийската църква „Св. Неделя“ ще бъде отслужена празнична вечерня.
По време на Баташкото клане е избита голяма част от българското християнско население. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След това той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир.
Снимка: БГНЕС
По време на клането голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи в Бояджик около 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова клането в Бояджик остава известно в историята и като „кървавото хоро”.
Сред убитите е и дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на бащата си. Той спасява детето си с цената на своя живот. През 1889 г. бащата на Джон - Иван Атанасов емигрира в САЩ и се заселва в Хамилтън, където на 4 октомври 1903 г. се ражда Джон Винсънт Атанасов като първо от 10-те му деца.
"От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече."
„Възпоминания от Батак”, Иван Вазов
Добави коментар