Кризите са тест за едно общество - дали то ще се обедини и с общи усилия ще търси начин да ги преодолее или ще се раздели на групи и индивиди и всеки ще се спасява поединично, докато обвинява другите за случилото се.
В разгара на кризата институциите у нас засвириха на патриотичната струна и дружно от сутрин до вечер ни призоваваха да подкрепим "всичко българско и родно" - от суджука до курорта.
И понеже туризмът хем формира 12% от БВП, хем е най-засегнат от кризата с коронавируса, всички се хвърлиха дружно като самоотвержени спасители на плажа да спасяват летния сезон. Идеите са разни, разнообразни, а някои дори - екзотични, но нито една от тях не обещава реални резултати, защото не са съобразени с родните реалности.
Снимка: CanstockPhoto
България за българите
Страхът от вируса поставя големи въпросителни пред туристическия бранш в световен мащаб. Никой не може да каже дали след месеци изолация и постоянно нарастващ брой на заразените, хората отново ще се хвърлят със същия ентусиазъм да кръстосват света надлъж и нашир.
Със сигурност пътуванията ще се възобновят, но по-вероятният сценарий е те да са по-кратки и на по-близки разстояния. Ето защо и голямата надежда на родния туризъм е именно българският турист. Затова днес препичането на черноморския бряг е ярък пример на родолюбие, а отсядането в роден хотел - висша проява на смелост.
Дотук добре, но радетелите за български туризъм пропускат една съществена подробност -в настоящата ситуация българите са разделени на две групи - тези, които не могат да си позволят почивка на морето и тези, които не искат да почиват там.
От началото на кризата броят на безработните е близо 100 хил. души, дори и цифрата да намалява с всеки ден, както ни уверява социалният министър, това няма как да не се отрази на плановете за почивка на засегнатите. Защото когато не можеш да платиш текущите си разходи кой ще мисли за ваканция.
Това важи с пълна сила и за онези, които в разгара на кризата запазиха работата си, но заплатите им бяха орязани от работодателите.
Друга не малка част от работещите беше принудена под една или друга форма да използва част или пълния си годишен отпуск. Така дори и с пари те може да нямат практическата възможност да почиват.
Идеята на НФСБ да подпомогне родния турист с 200 лв. за 7 дни също не беше изпипана докрай. Вероятно защото явно онези, които с я предложили, отдавна не са почивали на родното Черноморие и нямат представа какви са цените. Дори и несъвършена обаче тя отпадна, защото щеше да излезе прекалено скъпо на иначе загрижената за туризма държава.
Така в крайна сметка надеждите на министър Ангелкова и нейния екип се свеждат до онази група късметлии, които хем са запазили работата си и могат да си позволят почивка, хем имат и отпуск. За съжаление обаче голяма част от тях са установили, че българското Черноморие не е нито най-евтиния, нито най-приятния вариант за ваканция.
Снимка: CanstockPhoto
Двойният стандарт
Усетило накъде ще се запъти родният турист, министерството размаха пръст и предупреди": "Или в България, или под карантина!". Или иначе казано, който има неблагоразумието да почива в съседна Гърция, след това ще е принуден 14 дни да седи вкъщи. Така че правете си сметката.
В същото време обаче министерството на туризма се опитва да привлече туристи от други страни с лесен и бърз достъп. Така единственото, което дели чужденците от родните курорти е лист хартия, на който декларират, че са здрави. Т.е. британци, румънци и гърци ще влизат без проблеми у нас, но всеки българин, който пристига на родна земя от чужбина, подлежи на карантина.
Съмнявам се, че опасността от карантина ще спре някого да почива в чужбина. Тази заплаха няма да успее да привлече и повече клиенти към българските хотели и ресторанти. Единственият шанс на последните за силен сезон е да заложат на качествена услуга.
Държавата вече подкрепи ресторантьоркия бранш като му обеща да свали ДДС-то от 20% на 9%. Да видим дали това накара работодателите в сектора да излязат на светло и да плащат нормални заплати на своите служители. Така сигурно ще могат не само да привлекат, но и да мотивират и задържат професионален персонал, който да повиши качеството на услугата, вместо да се чудят как да внесат сезонни работници от Украйна и Молдова.
Топката е в полето на бранша да спечели отново доверието на родния турист - не със завишени цени, които да компенсират загубите и очаквания слаб сезон; не с лошо обслужване и ниско качество на услугата. Добре е секторът да използва кризата да се прочисти от онези, които изповядват принципа "Ден година храни", а не да седи наготово и да чака притиснатите от ограничения туристи да му дадат втори шанс.
Добави коментар