Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец на 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.
Празникът има различни названия в отделните български области – в Източна България го наричат Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото официално название.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.
Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
Важно значение имат и обредните хлябове, които са със специфична „гергьовска“ украса от тесто – символични изображения на кошара, овчар с овце, овчарска гега и т.н. Гергьовденските хлябове може да се „пъстрят“ или „шарят“ с кокалчето от миналогодишния курбан. По традиция се приготвят три вида хляб – за трапезата, за кошарата и за раздаване, които обикновено са малки, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата задължително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, ако те са наемани и не са от семейството.
Св. Георги не е сред най-почитаните светци-лечители, но въпреки това празникът му е съпътстван от някои обичаи за здраве. Популярна е практиката на този ден хората да се теглят на кантар, окачен на раззеленено, за предпочитане плодно дърво или да се люлеят на люлки, също вързани на такива дървета. Впоследствие гергьовденската традиция с меренето на кантар се превръща в своеобразна благотворителна инициатива.
По всички български краища на Гергьовден следобяд моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание. Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите.
Свети Георги се почита като закрилник на войската и воините още от Средновековието. На неговата чудотворна помощ се упоповавали и новопокръстените българи – според „Сказание за Железния кръст“ светецът помагал на българските войници по време на войните на цар Симеон с угрите (прадедите на днешните унгарци) през Х век.
Имен ден на Гергьовден празнуват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.
Добави коментар