България празнува 142 години Свобода. Отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода. Какво трябва да знаем за този ден, разговаряме с историка проф. Пламен Павлов.
снимка: БГНЕС
Защо точно на 3-ти март се случва Освобождението и какво трябва да си припомним за този ден?
Преди 142 години на 19 февруари по стар стил и 3-ти март по нов беше подписан Санстефанският мирен договор, който учредява държавните граници. Официален документ, с който две враждуващи страни прекратяват война, наблюдавана от целия свят. Има гласове против договора – че е илюзия. Това е така. Той не се осъществява във вида, в който е подписан. Но, в този договор ясно се говори за Княжество България, за граници, за режим на упражняване на властта. Чрез него в крайна сметка се връщаме на историческата карта на света и това е една изключителна дата. Тя не бива да се свързва произволно с русофилски и русофобски чувства, а да се гледа от призмата на националните интереси, тъй като в крайна сметка българската държавност бе възстановена. Не трябва да забравяме и за Берлинския договор от 1878 г., който разпокъса Отечеството ни на пет части. Свобода получиха част от българите. Друга, немалка, останаха или в същия режим на власт, или под властта на съседни държави. Санстефанският договор е емоционална сила, защото в сърцата на поколения българи това беше идеалът за национално обединение.
Нека да назовем имената на храбрите българи, борили се за свободата на страната ни
Това е един много дълъг списък. Трябва да припомним за сериозното българско участие в Руско-турската война. То показва, че свободата не ни е дадена даром. Българското участие във войната е изключително масово. Опълчението ни показва невероятна издръжливост, решимост да загине в интерес на Отечеството и на своите поробени събратя.
Знакови са имената на младия офицер Данаил Николаев, Олимпий Панов, Панайот Хитов, Филип Тотю, най-малкия брат на Левски – Петър Кунчев, лекари, полковници.
Преди години в Болград осветиха паметник, на който има 300 имена на бесарабски българи, участвали в Опълчението. На практика това участие е едно продължение на национално-освободителната война и представлява нейния апогей. Става дума и за духовна свобода, която до определена степен сме я постигнали осем години по-рано с учредяването на Българската екзархия. На 27 февруари 1870 г. е издаден ферманът, на другия ден българите го получават. Още тогава нацията ни e окрилена от историческата победа за обявяване на независима българска църква. Народът съзнава, че след като имаме църковна свобода, трябва да имаме и политическа. Макар и в ограничени форми, свободата я постигнахме.
Какво е значението на тази дата за българския народ?
Значението е неизмеримо, тъй като вече има България. Въпреки всички негативи от Санстефанския договор и от Берлинския конгрес, в крайна сметка българската държава бе възстановена. Това отново ни постави на предните редици на човешкия прогрес. На 16 април 1879 г. приемаме Търновската конституция, която е една от най-напредничавите с либерални принципи и с демократична уредба. 3-ти март е ден, който не трябва да бъде отричан.
Въпреки върлуващите грипни епидемии, честванията за празника ще се състоят. Патриоти ли сме българите или се сещаме за миналото само по празниците?
Мога да кажа, че българският патриотизъм не е ликвидиран. Напротив, той се възражда в последните години. В една просветена форма, не в ксенофобска. Мерките, които се препоръчват, са основателни. Става дума за извънредна ситуация. Но от друга страна имаме прилив на интелигентни, млади хора, които посещават тези места. Те не само правят възстановки, но и пазят паметта. Не бива да се гледа скептично и едва ли не с подигравка. Можем само да се радваме за патриотичното чувство, то има много перспективи.
Българите в чужбина имат изключителна приемственост на този празник. Тържества ще има в Босилеград, Тараклия, Цариброд, Чикаго.
Добави коментар