Въоръжени обири на няколко банкови клона в столицата, обир на магазин за алкохол, на обменно бюро, на бензиностанция, на офис за плащане на битови сметки...
Случаите са само от началото на 2020 г. досега и стават на фона на явната "война", която главният прокурор обяви на битовата престъпност.
Нещо повече. Сред най-шокиращите заглавия в медиите са "Полицейски шеф опитал да открадне тото печалбата на баба" и "Полицай ограби казино в Перник", което показва, че дори някои от онези, които са назначени да се борят срещу престъпността, започват да се вливат в редиците й.
Престъпността в цифри
По данни на МВР за 2019 г. са извършени 42 въоръжени грабежа, като 24 от тях са разкрити. Задържани за тях са 21 лица.
Макар новините за въоръжени обири да ни се струват зачестили, силовото ведомство отчита спад на този вид престъпления през последните години, като паралелно с това се повишавала разкриваемостта им. Голяма част от установените и задържани за извършването на въоръжени грабежи са известни на полицията - били са осъждани или регистрирани за криминални прояви.
Причините
Според науката престъпността не е случайно, а закономерно явление за всяко общество. Тя има променлив характер и се проявява в създадените от обществото условия. Така в справедливо устроените общества престъпността спада значително, но нараства при конфликти и социални несправедливости.
Експертът по сигурност д-р Тихомир Стойчев коментира пред TOPNOVINI.BG, че случаите на обири на банки и търговски обекти ще зачестяват, заради обедняване част от населението. Според него начинът, по който се случи преходът, предизвика сериозни сътресения в обществото и увеличи неравенствата. Днес мнозина губят по различни причини шанс да се реализират на трудовия пазар, а дори онези с работа се оказват в числото на работещите бедни. Значителна част от българите заминаха в чужбина, за да намерят успеха, а останалите масово се насочиха към няколко областни центрове и столицата. По думите му обаче в големия център всички обществени неблагополучия се наблюдават в концентриран вид и се изпитват непосредствено.
"Както обществените, така и семейните ценности бяха изложени на разрушение, така че личността в голяма степен загуби възможност да бъде положително повлияна от най-ранна възраст. Загуби се и респектът към правилата и законите", допълни експертът.
Всичко това според него вещае увеличаване на ръста на престъпленията и тяхната тежест.
Според наблюденията на д-р Стойчев при последните случаи на въоръжени грабежи липсва особена предварителна подготовка от извършителите. Те често използват подръчни средства, а ако се показва оръжие, нерядко то негодно. Това обаче не бива да ни успокоява, защото крачката от единични случаи до организирането на по-сериозни нападения е въпрос на време.
Инвестира ли се в сигурност?
На фона на тези данни е важно да разберем какви мерки за сигурност взимат самите потърпевши - банковите и търговските обекти.
От полицията посочват, че в хода на дейностите по предотвратяване и по разследване на грабежи се сблъскват с проблеми, свързани с нарушаване на правилата за инкасова дейност от страна на фирмите, нарушаване на правилата за съхраняване и боравене с големи парични суми от страна на банковите клонове, както и липсата на каквито и да са предохранилтени мерки в търговските обекти
Д-р Стойчев открива редица пропуски в организирането на сигурността на търговските обекти. По думите му при повечето магазини не се наблюдават никакви опити за охрана, или ако ги има, те са символични. Монтирането на камери за наблюдение с ниско качество е по-скоро опит за предупреждение, но не и ефективно средство. Според него най-силният инструмент срещу престъпността е превенцията, а най-силен ефект тя има, когато има гарантирана неотменимост на наказанията за извършените престъпления. Той отбеляза, че все още не сме достигнали нивото на разбиране за инвестиране в сигурността и в повечето случаи мисленето е, че „на мен няма как да ми се случи”, „защо да инвестирам, като мога да спестя” и т.н.
Потърсихме за коментар и изпълнителния директор на Индустриален клъстер „Сигурност“ д-р Татяна Иванова. Тя обясни, че охраната на банковите и търговските обекти става според различни законодателни изисквания. Общото в случая е, че последната дума имат възложителите, които определят какво искат да бъде охранявано и какви дейности да се покриват от договора.
Тя също е на мнение, че липсва „култура на сигурност“ и често възложителите са склонни да платят повече за други неща, отколкото за охрана на имуществото или избират най-ниската цена, водени от идеята да спестят от разходите за сигурност.
Данните за 2016 г. показват, че при минимална работна заплата от 420 лв., цената на един въоръжен охранител е 886 лв. с включено ДДС. Към днешна дата цената се е покачила, най-малкото заради увеличението на минималната работна заплата на 610 лв. от 1 януари. Когато става въпрос за денонощна охрана броят на охранителите не може да бъде под 5 човека.
„За нашата работа, обществото трябва да е наясно с няколко неща: Ние извършваме търговска дейност, подлежаща и на лицензионен режим и контрол... Така че, никой от ръководителите на частните охранителни фирми, работещи по правилата, няма нито икономическа изгода, нито каквато и да била друга, да не спазва законодателството и да не си върши качествено работата", коментира д-р Татяна Иванова.
Обърнахме се и към Асоциацията на банките в България с въпроси относно сигурността и охраната на малките клонове. От там обаче ни обясниха, че не разполагат с обобщена информация, тъй като всяка банка сама определя мерките за сигурност на база на законовите разпоредби.
По закон охраната на банковите клонове се разделя на три категории, в зависимост от наличните в тях пари и ценности. Най-слабо охранявани са обектите от т. нар. трета категория, в които се съхраняват пари и ценности на стойност до 40 000 лв. каквито са повечето от офисите и клоновете в по-малките населени места. Там няма задължително изискване за дневен охранителен пост и сигурността може да бъде поверена на лица, които са натоварени с допълнителни функции по физическата защита и сигнално-охранителна техника с изведен сигнал в център за реагиране.
Въпросът е трябва ли да пестят богатите банки и да рискуват живота и здравето на служителите си от малките клонове, независимо, че законът им го позволява!
Добави коментар