Подобен щам на коронавирус COVID-19 е изследван в България преди години

19:55, 28 фев 20 / Всичко за коронавируса 25 4213 Любомира Николова

Подобен щам на коронавируса  COVID-19 е изследван в България преди години. Това може да прочетем в книгата “Респираторен полиомен вирус KI” на покойния вече доц. д-р Красимир Мекушинов, ДМН (полковник от резерва) от потомствено семейство на лекари, брат на известната българска кардиоложка Валентина Григорова.

Снимка: Корица на книгата “Респираторен полиомен вирус KI”

Книгата е отпечатана у нас през 2015 г. със съдействието на колектива на Вирусологичната лаборатория на ВМА, а за вируса и изследванията му става ясно още през 2007г. Негов откривател е Тобиас Алландер (Tobias Allander).

 

Снимка: Tobias Allander, откривател на полиомен вирус KI 

 

Респираторният полиомен вирус KI е близък до коронавируса COVID-19 (различен щам на вирусното заболяване).

Кой е доц. д-р Красимир Мекушинов?

Роден в Русе на 12 юли 1952г. Завършва Математическа гимназия в Русе, отбива военната си служба , след което завършва Медицинска академия в София като първенец на випуска през 1978. През 1980г. постъпва във Военномедицинска академия като редовен докторант и защитава дисертация „Бърза диагностика на грипен вирус ELISA”.Придобива специалност по Вирусология през 1986г., а от 1992г. е избран за ст.н.с. II(доцент) към ВМА, където от 2000г. ръководи Вирусологична лаборатория. През 2003-2005г. ръководи и катедра Биологична защита към ВМА. През 2015г. защитава дисертация „Съвременни диагностични подходи за оценка на етиологичната роля на някои респираторни патогени“, за присъждане на научна степен Доктор на медицинските науки. Работи по проблемите на диагностиката на вирусите СПИН, острите респираторни заболявания, хепатитите, полиомните вируси,причинителят на Q-треската, както и вирусите, които могат да се използват като биологично оръжие и биотероризъм.

Снимка: Корица на книгата “Респираторен полиомен вирус KI”

Интересът към този вирус е бил голям, защото като типичен представител  на полиомавирусите имал висок онкогенен потенциал.

Откриването на човешките полиомавируси е поставило началото на нова ера във вирусологията – на търсене на връзката между тези вируси и злокачествените заболявания. Полиомавирусите са с доказан онкогенен потенциал.

Респираторният полиомавирус KI е открит през 2007 г. у болни с различни респираторни заболявания. Интересът към него е бил голям, като типичен представител на полиомавирусите с висок онкогенен потенциал, но ролята му и тогава не е била добре проучена. Вирусът бил нов и не се предлагали търговски тестове, за откриване на вирусния геном, но е доказано, че над 50-60% от населението имат антитела към KI PyV.

Снимка: Морфология на вируса KI PyV

KI PyV се откривал и в здрави лица, а при болните в повечето случаи се доказвали и други респираторни патогени. Изолиран е най-напред при деца с респираторни заболявания, в по-голямата част се е доказвало ко-инфекция  с други респираторни вируси.

Доказано е, че у пациенти с имунен дефицит или имунна супресия, подобно на другите човешки полиомавируси, може да предизвика тежки заболявания, включително злокачествени.

В този случай намирането му в пациенти с имунен дефицит  представлявал интерес не само за респираторната, но и за туморната патология.

Към онзи момент в България не са били провеждани опити за диагностика на KI PyV, затова откриването му и неговото идентифициране са били истинско предизвикателство.

Повече от половината от населението е имало антитела към вируса, данните от изследване с PCR показват, че KI PyV се изолира само в 1 до 4,8% от респираторния тракт на изследваната популация. Откритите антитела към вируса не доказва прекарано заболяване, а по-скоро среща на организма с вируса. Идентифицирането на вируса с помощта на PCR  не потвърждава респираторното заболяване, защото се открива и у здрави лица, а у болни с респираторни заболявания в повечето случаи се доказват и други респираторни патогени.

KI PyV  е изолиран най-напред у деца с респираторни заболявания, като в много малка част от тях се приема за единствен етиологичен причинител на респираторното заболяване, в по-голямата част се доказва ко-инфекция с други респираторни вируси. При KI PyV , както и  при другите човешки полиомавируси не се открива корелация между нивото на антитела и тежестта на заболяването, дори в повечето случаи при безсимптомното носителство не се установява изобщо заболяване.

До сега в България не били провеждани опити за диагностика на KI PyV, затова откриването на KI PyV и неговото идентифициране са били истинско предизвикателство за авторския колектив, ръководен от доц. Мекущинов.

За първи път в страната е идентифициран новия полиомен вирус KI PyV, като вирусната ДНК е секвенирана и доказано 97% съвпадение с референтния щам, а секвенцията е регистрирана в Световната генна банкаGenBank, Bethesda, Maryland, USA с accession № JN582333. Чрез PCR е установено носителство на KI PyV в деца и възрастни с респираторни инфекции с честота от 2,70% до 4,34%.

Потвърждават се данните за липса на статистически значими различия в честотата на доказване на вируса в пациенти и здрави лица. Доказано е по-високото разпространение на вируса в ХИВ-позитивни и трансплантирани пациенти, съответно 15% и 11,11%, което е характерно за полиомавирусите. Установява се също така присъствието на други респираторни причинители едновременно с KI PyV. Изследванията на автора завършват с извода, че KI PyV може да се приеме за „респираторен“ само у възприемчиви индивиди като имунокомпроментирани и имуносупресирани пациенти.

През 2007 г. са открити 2 вируса (HPyV3 и HPyV4): KI PyV (Karolinska Institutet) (Allander T. et al., 2007) и WU PyV (Washington University), изолирани от респираторни секрети, които са тясно свързани помежду си.

“KI PyV” носи името си от Karolinska Institutet, Стокхолм, Швеция, където е и открит.

KI PyV  инфектират голям брой птици, гризачи и примати, имат широко географско разпространение сред човешката популация. Подобно на другите полиомни вируси, серологичните изследвания показват също висок процент на антитела към KI PyV в човешката популация.

Откриването на вируса KI PyV   в респираторния тракт потвърждава респираторния начин на предаване на инфекцията, а откриването на вируса и в изпражненията от Allander T. et al., 2007, Mueller A. et. Al., 2009 и Bofill-Mas et al., 2010, вероятно означавало фекално-орален начин на предаване.

Новоизолираният през 2007 г. полиомен вирус KI PyV от болни с респираторни заболявания поражда особен интерес и безпокойство поради онкогенния си потенциал и респираторния начин на разпространение.  Търсенето на заболяване, свързано с KI PyV в широк диапазон: от неясно инфекциозно усложнение до различни видове рак е голямо предизвикателство с изключително важно фундаментално значение. Съвременният диагностичен подход за оценка на етиологичната роля на KI PyV е преди всичко идентифицирането му в респираторния тракт на болни с респираторни заболявания с помощта на PCR.

В носителите на KI PyV е открито значителна ко-инфекция (62,5%) с други респираторни причинители като: Грипен вирус, Аденовируси, RS-вируси и др., феномен, описан при KI PyV  от други автори с честота между 37,5 до 83,3%. Високата честота на ко-инфекциите при KI PyV  както и откриването му в здрави индивиди показва, че този полиомен вирус самостоятелно не може да причини заболяване, затова неговата патогенност е спорна.

В малък брой случаи с клинична проява на ОРЗ у деца, обаче KI PyV  е единственият вирус, който се изолира. Затова е възможно този вирус да се приеме за „респираторен“ само у възприемчиви индивиди: деца, имунокомпрометирани и трансплантирани пациенти. От изследванията е открито носителство у деца с ОРЗ 3,49%. Преобладаването на KI PyV  в човешката популация все още не е било добре проучено. Въпреки че повечето от половината от населението има антитела към вируса, данните от изследване с PCR  показват, че KI PyV  се изолира само в 1 до 4,8% от респираторния тракт на изследваната популация. При нашите изследвания, общо за всички изследвани лица носителството е 2,72%. KI PyV  се открива обаче с много по-висока честота у HIV-позитивни и трансплантирани пациенти: от 8-17% според някои автори, а според други до 25%.

Изследванията на автора завършват с извода, че KI PyV  може да се приеме за „респираторен“ само у възприемчиви индивиди като имунокомпрометирани и имуносупресирани пациенти, у които той установява значително по-високо носителство, съответно 15% и 11,11%.

 

По темата работихме с колегата Мануела Алексова.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Как ви се отразява седенето вкъщи?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 69 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.