„Мила Родино“ и мрънкането с български патент

10:00, 02 мар 20 / Коментари 25 5016 Биляна Иванова
Снимка: БГНЕС

Въпросът откраднаха ли ни „Мила Родино“ гастролираше из сайтове и телевизии, и предизвика остри реакции във Facebook. Откъде дойде истерията: Пламен Пасков от партия „Възраждане“ се оплака, че бил предупреден от Youtube, че клипчета от протеста на партията пред МРРБ, в които звучи „Мила Родино“, нарушават авторски права. Протестът тогава не се размина без инциденти- имаше сблъсъци с полицията и използване на лютив спрей.

Според Youtube правоносителят е Томи Хансен. Справка в интернет показва, че е шведски музикант. Участва в създаването на два албума с национални химни. Албумът с родния ни химн е издаден през 2004 година и може да се намери в Амазон. 

Буквата на закона

Мила Родино“ е национален химн от 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Композирана е по пътя към бойното поле по време на Сръбско- българската война. Текстът е променян неколкократно. В миналото е имало и предложения химн да бъде „Шуми Марица“. Армията ни си има друг химн- „Велик е нашият войник“.

Според Конституцията химнът е един от държавните символи наред със знамето и герба. Всяка сесия на парламента се открива с националния химн, както и с този на ЕС. Химнът се изпълнява при вдигането на знамето на страната. От Дирекция „Държавен протокол“ в МВнР заявиха, че опетняването по какъвто и да е начин на химна е престъпление, което се наказва със затвор до 2 години или глоба до 3 хил. лева.

По закон авторското право продължава през целия живот на автора и 70 години след смъртта му. Цветан Радославов е починал през 1931 г., тоест законовият срок е изтекъл през 2001 г. Контролът по спазването на закона е в ръцете на министъра на културата.

От YouTube ли се объркаха?

Вероятно в случая става въпрос за объркване, тъй като оригиналът на химна не е регистриран като авторско съдържание в Youtube. Щом неговият кавър е, филтрите са засекли нарушение. В сайта авторските права са добре уредени- има възможност да се подаде формуляр, ако сме засекли нарушение или видеоклип е премахнат заради грешка.

Пак си мрънкаме...

На фона на всичко това изводът е: никой не може да ни вземе химна. След 2001 г. авторските права са в културното министерство, в държавата, на всички нас. Част от народопсихологията ни е да си мрънкаме- все искаме да сме като европейците, все някой е длъжен да ни дава нещо или пък ни крадат нещо.

Случаят с химна е поредното доказателство за това. Вместо да се възмущаваме в социалните мрежи срещу „поредната несправедливост“ и да питаме „къде е държавата“, да погледнем в огледалото- ние сме държавата. Ядосани сме, че са ни „откраднали химна“, а малцина знаят кой го е написал. Защо не се възмутим, че Цветан Радославов е забравен и че няма достоен паметник?

Гордост за нас днес е да чуем химна на зрелищен мач на Кубрат Пулев например. Никой не ни краде паметта, сами я изтриваме. Избледнява бавно и сигурно.. докато си мрънкаме.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!