„Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята“. Този шопски лаф идеално пасва на безумното предложение за допълнителен данък от 1000 лв. за компютърните специалисти. Причината за допълнителното им облагане звучи революцинно като от времето на деветосептемврийската революция - били взимали по-високи заплати без да произвеждат нищо, а все още никой не се бил научил да яде компютърни програми. А с наложения данък щели да се съберат едни допълнителни 40 млн. за хазната.
Идеята бе лансирана в статия на вестник „Дума“, подписана от Танчо Гаргов. Измисленият или истински автор предлагаше и специален данък за чуждите фирми, които наемат наши IT експерти.
На предложението реагира вицепремиерът Томислав Дончев, който иронично подхвърли, че това трябва да се включи във „Визия за България“ на БСП. Премиерът Бойко Борисов неведнъж се е хвалил с качествата на българските програмисти и „уникалните мозъци“, които имаме. „Просто такива вълшебници, невероятни способности“, не крие оценката си той. Според него разрастването на този сектор е доказателство, че образованието става все по-добро, особено в сферата на технологиите.
По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) заетите в бранша са над 30 000 и получават средно около 3000 лв. заплата. Няколко хиляди на година завършват обучителния център за инженери СофтУни, като от там излизат между 20 и 50% от новите програмисти на България. Началната заплата на един програмист е между 1000 и 1200 лв., a парите за опитните могат да надхвърлят 10 000 лв.
Светлин Наков – един от изградилите СофтУни, коментира пред TOPNOVINI.BG, че идеята за допълнителен данък е нелепа. Според него IT индустрията разцъфтява точно защото не е атакувана от държавата, в нея не се влагат пари от европроекти, а се развива на честен пазарен принцип. „Сивият сектор е с много малък процент или почти липсва, за разлика от други отрасли“, обяснява Наков.
Въвеждането на подобен данък няма да подейства, защото собствениците ще изнесат фирмите в чужбина , смята той. Според него това би довело и до фалит на много фирми, а самите софтуерни специалисти ще изберат "Терминал"2 и ще започнат работа за чуждестранни компании. Или ще останат у нас, но ще работят от дома си за чужди фирми.
„Статията във вестник „Дума“ е писана от един да го наречем „стар кадър на социалистическо учебно заведение“, но не е това начинът. Не е начинът да им кажем: „Това са едни хора, които нищо не правят, но взимат много пари, дай ще им вземем парите“. Трябва да си сляп за да не видиш, че трудът на програмистите има огромна добавена стойност и внасят ресурс в България. Трябва да ги подкрепим, защото те са и едни от най-изрядните платци на данъци“, посочи Наков. Според него резултатът от един по-висок данък ще е негативен за държавата – вместо да има повече пари в бюджета, ще има по-малко.
Доброслав Димитров, който е председател на УС на БАСКОМ, също определи идеята като абсурдна. По думите му твърдението, че някой получава висока заплата без да произвежда, е икономическа безсмислица. „Но ако изключим абсурдността, реалните доводи защо това е погрешно, са, че именно тези специалисти, които са на висока заплата, са структуроопределящи за цялата икономика. Защото голяма част от производството, което реално създават, е за експорт – т.е. това са свежи средства, които влизат в българската икономика и повишават БВП“, обяснява Димитров.
Той посочи, че софтуерната индустрия е за пример, защото в последните 10 години има двуцифрен ръст – между 15 и 20% на годишна база. „Допълнителнителният плюс е, че заетите в тази сфера, остават в България. Нещо повече – много наши сънародници се връщат обратно в България, за да работят. Така че това е абсолютно абсурдна идея. Казано по народно му – хайде да убием кокошката, която снася златни яйца“, заявява Димитров.
"Известни фирми отриват офиси в България за развитие на авангардни технологии, а не просто някакъв софтуер. Което пък дава възможност на нашите таланти да работят по глобални проекти. Бих дал пример със Световната банка, която отвори свой център миналата година – това е третият център в света, който избра именно България сред цялата конкуренция. Така че това отговаря на въпроса дали е благоприятно да работиш в тази сфера и извън чисто финансовата причина“, посочи председателят на БАСКОМ.
Като проблеми в сектора Димитров изтъкна липсата на хора, въвеждането на Наредба 18 и непрозрачното повишаване на максималния осигурителен доход.
През март 2018 г. депутатите приеха промени в Закона за ДДС, с които задължават всички фирми, които приемат плащания в брой или с банкови карти, да използват за целта само предварително одобрен от НАП софтуер. Наредбата трябваше да влезе в сила от края на януари, но беше отложена по искане на бизнеса, според който разноските, които всяка фирма ще направи за смяна на софтуер и на касов апарат, ще се отразят в крайните цени за потребителите на всяка услуга. „Целият проблем с Наредба Н-18 е, че технологично се разминава с реалностите. Ще дам пример за една софтуерна компания – всичките ѝ приходи минават по банков път или през електронни плащания, което по презумция означава, че няма как да бъде скрит и един лев. Там, където има проблеми, са местата, където се плаща кеш. Когато се опиташ да накараш една софтуерна компания да прави по определен начин своя софтуер, това означава тя да загуби конкурентоспособност. Така че Наредба Н-18 е фундаментално сбъркана в начина, по който е изградена“, обясни Димитров.
Той припомни, че миналата година непрозрачно беше повишен максималният осигурителен доход, което засяга всяка една софтуерна компания, тъй като специалистите работят на максималния и над максималния доход. „Всичко това беше направено без предупреждение или дискусия с индустрията. Въртят се идеи това да се случи отново, което може да има много лоши последствия, тъй като в голямата си степен ние сме в основата на растежа на българската икономика. Това е индустрията, която може да измъкне България от там, където се намираме. И последното нещо, което трябва да направи едно правителство, е именно да накаже тези хора с данък „Успех“, както го наричам. Така че данък „Успех“ за мен е абсолютно погрешна посока за политиката на държавата. Абсурдно е да се удари именно тази част от икономиката, която работи добре“, заяви Димитров.
Добави коментар