bTV е изправена пред сериозни проблеми напоследък. След спадащи рейтинги на ключови проекти и спорни опити да се спестят пари чрез увеличаване на вътрешните продукции, медията е принудена да се бори и с предизвикателства пред новините и актуалните предавания.
Резултатите на “Тази сутрин” са опасно близки до тези на “Здравей, България” според рейтингите на ГАРБ. Част от новинарските емисии на телевизията също отбелязват недостатъчно добри резултати. За капак - редица имиджови скандали тлеят покрай работата на нюзруума. Някои от ключовите фигури в новинарския екип на bTV пък вече не са част от телевизията.
Проблемите излязоха на повърхността в края на януари, когато съсобственикът на Efbet Цветомир Найденов заяви в ефира на bTV, че повече от 45 дни медията не е взела отношение по сигнала, който той им е подал срещу бизнеспартньора си Васил Божков.
Твърденията на бизнесмена накараха мнозина да се усъмнят в смелостта и журналистическите принципи, които изповядва bTV. Това даде повод и на вицепремира Валери Симеонов да твърди, че има основания за съмнения в корупция на водещия Антон Хекимян и директора на новините и актуалните предавания Венелин Петков.
Реакцията на медията не закъсня. Имената, посочени от Симеонов се заканиха да го съдят. Венелин Петков дори отбеляза в статус:
“За протокола: документите, които Цветомир Найденов учтиво ни предостави, са жалбите му до Прокуратурата. Те са надлежно заведени там поне две седмици преди той да започне да търси изява в bTV.”
Това, само по себе си, не дава обяснение дали телевизията е започнала да проверява сигнала от Найденов и защо нищо по темата не е излязло в ефир до момента, в който не започнаха прокурорските акции срещу Божков и бизнеса му. Самата телевизия заяви:
"Журналистите от нюзрума на bTV всекидневно печелят доверието на милиони зрители, защото следват установените в цял свят критерии и принципи на професията. Те информират отговорно, като се основават на факти, независимо от случая и от времето, необходимо за проверка на информацията.”
В същото време около 52 работни дни се оказаха достатъчни за телевизията да излъчи журналистическо разследване със спорни твърдения. Дните текат от официалното започване на работа на едно от новите попълнения в ефира на bTV - репортерът Марин Николов.
Бившият кадър на Нова обяви началото на новата си работа в социалните мрежи на 3 декември. Преди това журналистът няколко месеца бе без работа след като отказа да преподпише договора си с Нова през септември.
Работата на Марин Николов е предизвиквала спорове неведнъж. През септември 2016-а в Комисията по журналистическа етика постъпва жалба от ДЛС “Росица” срещу негово разследване.
Осем месеца по-късно, на заседание и въпреки предоставената фактология и видеоматериали, комисията взима решение в полза на Нова телевизия:
“След кратка дискусия Комисията се обедини около становището, че лошото качество на репортажа не представлява нарушение на Етичния кодекс, а фактическата обстановка не дава основание жалбата да бъде приета за основателна.”
Настоящият главен редактор на bTV Новините Гена Трайкова е член на Комисията, но не присъства при обсъждането и решението.
Историята показва, че голяма част от решенията на органа към НСЖЕ завършват в полза на частните национални телевизии. А любопитен факт е, че едно от първите разследвания на Николов в ефира на bTV отново е свързано с горския сектор.
Тези дни обаче дискусии предизвика материалът му за кмета на Стамболийски Георги Мараджиев. Според репортажа на Марин Николов, кметът се е сдобил с пет апартамента по време на мандата. Николов дава думата и на критично настроен към градоначалника бизнесмен, който говори за неплатени кредити и овърдрафт. В репортажа Илия Илиев задава логичния (по думите на Николов) въпрос откъде са парите за пет апартамента в „Слънчев бряг“, придобити от кметското семейство след заемането на поста.
Пред Антон Хекимян Марин Николов аргументира смисъла от разследването си с тезата, че парите на хората във властта трябва да са прозрачни, за да няма съмнения за черни каси или други подобни хипотези. Репортерът отбелязва в разследването си и че другият му източник е критично настроен. Това обаче не пречело на фактите.
А фактите, изнесени в разследването говорят за само един закупен апартамент под данъчна оценка, четири апартамента и една земя - продадени над данъчната оценка. При това - повечето от апартаментите са закупени от съпругата му и сина му, които имат дялове в семейната фирма. На практика - нищо, което да противоречи на закона.
В студиото на bTV самият Мараджиев отхвърли намеците за проблеми с финансите и заяви, че развива успешен бизнес от 1990-та година. Нещо повече - три от апартаментите му са закупени преди да стане кмет (което е декларирал) и един - след като закупува апартамент през 2019-а. Мараджиев извади редица документи, от които може да се направи заключение, че в най-лошия случай с юридически ходове е получил пари и имоти от фирмата, която вече е собственост на сина му. Сделките са декларирани надлежно, а и в разследването не става дума за облагодетелстване от властта на кмета. Което, на практика, обезсмисля самия репортаж и вкарва bTV точно в този капан, от който са се опитали да избягат със сигнала на Цветомир Найденов.
И тук идват въпросите:
1. С какво източниците на Марин Николов (за които ясно бе заявено, че са опоненти на Мараджиев и вероятно имат интерес да навредят на имиджа му) са по-надеждни и интересни с твърденията си от Цветомир Найденов?
2. Как се определя коя тема е интересна и важна за обществото?
3. Средно колко време е необходимо на журналист, за да провери фактологията по дадена тема?
4. Отчита ли се контекстът при подготовката и пускането на материал в ефир?
5. С каква презумпция подхождат част от журналистите в телевизията при разследвания - че всеки е невинен до доказване на противното или че всички политици са маскари?
6. По какъв начин представянето на фактите и твърденията в казуса с кмета на Стамболийски се различава от станалия скандално известен материал с падащия репортер на “Господари на ефира”?
7. Проверяват ли юристите на медията надлежно материалите си? Прави ли редакцията т.нар. “червен отбор”, който при обсъжданията оборва труда на колега, за да подготви достатъчно добре аргументацията му?
8. Как ръководството на телевизията реагира (извън формалната публична подкрепа за екипа си) в спорни казуси, свързани с работата на журналистите?
Последният въпрос е много интересен и заради разследванията на Петър Нанев. След негов материал, с поста си се раздели бивш здравен министър. Според колеги от гилдията - документите срещу министъра дълго време са “търсели път” към различни медии, но колеги на Нанев са отказвали да се занимават с разследване именно заради контекста.
След поредица от други разследвания на Нанев се случиха редица трусове в БФС. На практика, в рамките на седмица обект на репортажи на журналиста станаха повечето възможни кандидати за шеф на централата след оставката на Борислав Михайлов.
Сайтът на СБЖ припомня и материал на колеги от спортни медии от 2010-а. Тогава те разказват за "разкритията" на сутрешния блок на телевизията. В тях мъж, представен зад параван за роден футболист, свидетелства за схеми с размяна на точки във футболното първенство. Впоследствие се оказва, че мъжът зад паравана работи на заплата в телевизията и това е репортерът Петър Нанев.
Редица въпроси изникват и след репортаж на телевизията от септември 2019-а. Тогава кореспондент на медията разкрива за благородството на младеж, който публично, пред камерата на bTV предлага помощ на обрана възрастна дама. Тънкият нюанс е, че младежът има три досъдебни производства за изнасилване преди да направи неуспешен опит за същото през 2014-а - нещо, което не е отразено в материала и превръщайки го на практика - в PR на мъж със съмнителна репутация.
Работата на кореспондентите бе в основата и на скандалите в изборната вечер, когато ГЕРБ подаде три сигнала до ЦИК, а PR-ът на партията нарече изборното им студио “телевизионен Костинброд”.
Вследствие на напрежението от последните месеци наши източници твърдят, че репортери, продуценти и кореспонденти на новините продължават да напускат bTV. Общата бройка на разделилите се с нюзруума в последните години е над 14 души. А брандмениджър на новините и актуалните предавания продължава да бъде доскорошен активист и кандидат за депутат от политическа партия.
Така въпросите за редакционната политика и принципите на ръководството на bTV Новините продължават да стоят на дневен ред. Отговорите им обаче продължават да се чакат. Така, както репортерите на телевизията чакат отговори от обектите на своите материали.
Добави коментар