6 въпроса за задължителната детска градина за 4-годишните

Просветното министерство предвижда от следващата година детската градина да стане задължителна за 4-годишните. Промяната обаче няма да стане изведнъж, а в срок до 2 години, като всяка община сама ще определя кога е готова да приложи мярката. Предложението не е ново, но предизвика бурни дискусии за това какви са ползите от него, дали  то е необходимо, след като голяма част от родителите така или иначе записват децата си в градините възможно най-рано, за да се върнат на работа и не на последно място може ли да се приложи на практика в сегашната ситуация. Отговорите на тези въпроси потърсихме от МОН и от Асоциация „Родители“.

1. Каква е целта на въвеждането на задължителна предучилищната подготовка за 4-годишните?

От образователното министерство обясниха, че предложението цели да насърчи приобщаването и да предотврати социалното изключване и впоследствие отпадането на деца от уязвимите групи. Те посочват, че обхващането в детска градина е ключово за развитие на детето, тъй като наред с обучението, възпитанието и социализацията осигурява и ежедневно отглеждане, топла и здравословна храна и среда за учене чрез игра. В същото време дава възможност на родителите да са активни на пазара на труда.

2. Към днешна дата 78% от 4-годишните деца посещават детска градина, без това да е задължително по закон. Какви са най-честите причини останалите около 20% от децата да не посещават?

От просветното министерство отбелязаха, че причините за непосещаване на детска градина са различни - социални, икономически, етнокултурни, като например - неосъзнатост от ползите от образование изобщо, незаети на пазара на труда възрастни, които могат да се грижат за децата, ниски доходи, липса на места и др.

Яна Алексиева от Асоциация „Родители“ също посочи, че причините са различни спрямо нуждите на различните родители. Тя коментира, че една немалка група деца са затруднени поради социално-икономически или социално-културни фактори и към тези семейства трябва да се подходи с внимание, разбиране, професионализъм и доверие. „Да се зачетат нуждите на тези семейства, а не да ги обвиняваме и да им лепим етикети“, каза тя.

По думите й ако едно семейство е в тежко финансово състояние, няма как да очакваме образованието да му е приоритет и понякога въпреки желанието си, то лишава детето от образование. В тези случаи има нужда от индивидуална работа с професионалисти.

Освен това има и родители, които избират да задържат децата си вкъщи до по-късна възраст. Тя посочи, че напоследък расте и процентът на родители, които избират така наречените алтернативни форми - кооперативи или детски центрове, защото искат децата им да са в различна среда и да гарантират индивидуалния подход към децата си.

3. Ще успее ли тази мярка да интегрира децата, за които българският език не е майчин?

Включването в предучилищното образование е само първата стъпка към интегриране на децата, за които българският език не е майчин. Много по-значимата стъпка е тяхното активно участие и редовно посещение на подготвителната група, за да могат децата да достигнат равнище на владеене на езика, което да им позволи успешното начало и представяне в училищното обучение, обясниха от МОН. В тази връзка министерството изпълнява и подкрепя осигуряването на допълнително обучение по български език за децата, за които той не е майчин. От ведомството отбелязват, че ключова роля за успешното интегриране на тези деца има и привличането и участието на родителите, които да подкрепят усилията на учителите.

Според Яна Алексиева тази мярка би успяла само след много сериозна подготовка и подкрепа на учителите, както с допълнителни обучения, така и с увеличаване на броя им. Би могло да се получи и чрез промяна на голяма част от образователните подходи. Тя добави, че асоциацията очаква анализ относно задължителното посещаване на градина от 5 и 6 годишните, и да се проследи до колко децата сега са усвоили български език и са развили умения.

4. Готова ли е системата да поеме 4-годишните в задължителна предучилищна?

Екипът на Асоциация „Родители“ смята, че към момента системата не е готова. „Ако говорим за това децата на 4 години да са в детска градина, трябва да говорим и за качеството на образованието, което със сигурност има нужда от подобрение. Като започнем от липсата на сгради и броя на деца в една група, необходимо е да се намали броят на децата в групите и да се увеличи броят на учителите. Не е възможно да очакваме от един учител да се справя винаги на 100 % с група от 20 и повече деца“, аргументира се Яна Алексиева. По думите й промяната в образованието означава да има индивидуален подход към всяко дете, да е осигурен професионален ресурс за децата, които имат специфични нужди, както и за децата, които не са усвоили добре българския език.

"Много е важно да се каже, че приемайки 4-годишните не следва 6-годишните да отидат в училищата, особено в големите градове, където няма места. Това трябва да остане избор на семейството и училищата да адаптират средата си", допълни Алексиева. Според нея е важно периодът за адаптиране на системата да бъде използван за съставянето на ясен план - да се планира бюджет за сграден фонд и за наемане на повече учители и различни специалисти, както и за започване на реални промени.

Министерството на образованието и науката посочи, че по време на двугодишния отлагателен период с общините ще бъде обсъдена възможността и прогнозите за въвеждане на задължителността. Акцент ще се постави и върху населените места без наличие на детски градини, но с деца от уязвими групи. От МОН напомниха, че в бюджета е предвидено отпускането на 70 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и училища, а държавата ще поеме допълнителните средства, които ще са нужни за закуски и учебни помагала в размер на 15 млн. лв.

5. Трябва ли таксата за храна в предучилищната да отпадне за всички?

Таксите за детските градини все още ограничават участието на децата в неравностойно положение, признаха от просветното министерство. От там посочиха, че за да се създадат повече възможности за записване на децата в България, започна изпълнението на финансирания от ЕС проект „Активно включване в системата на предучилищното образование“. По проекта ще се финансират разходите за такси на деца от семейства, получаващи социални помощи, за посещаване на целодневни детски градини и се подкрепя участието на родители. Такива средства са предвидени и от държавния бюджет с цел да бъде осигурена подкрепа на възможно най-голям брой семейства, за които таксата за детска градина все още е бариера за записване на децата.

Според представителя на Асоциация „Родители“ това е много спорен въпрос. Има и чудесни примери като община Тунджа, където таксите отпаднаха и резултатите са видими и чудесни, но в същото време е трудно това да се реализира навсякъде, коментира Яна Алексиева.

6. Трябва ли държавата да предостави възможност на родителите да избират и алтернативни форми на предучилищната подготовка?

По този въпрос и МОН и Асоциация „Родители“ споделят мнението, че държавата трябва да предостави възможности за избор на родителите. От просветното министерство обаче посочват още, че трябва да се гарантира още условията и реда, при които се осъществява предучилищното образование.

Законът за предучилищното и училищното образование предвиди осъществяването на предучилищното образование в целодневна, полудневна, почасова и самостоятелна организация. Като последният вид организация дава възможност предучилищното образование да се осъществява извън институции в системата, уточняват от Министерството. Самостоятелната организация се провежда по заявено желание на родителя за съответната учебна година и след одобрение от експертната комисия в регионалното управление по образование. При тази форма родителите са длъжни да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки и учебни помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.

Яна Алексиева коментира, че детската градина трябва да е услуга, която подкрепя детето и неговото семейство. Тя отбеляза, че у нас има все повече родители и учители, които решават да развият различни форми и методики на образование, които могат да са чудесен начин за промяна и осъвременяване на предучилищното образование. За сравнение тя посочи, че в много държави има чудесни варианти за предоставяне на услуги, както и ваучерна система, чрез която родителите могат да изберат сред различни форми предоставени от държавата.