Лоши времена за карикатуристите: Как хуморът стана опасна професия

10:00, 18 фев 20 / Коментари 25 4988 Цветилена Симеонова

Светът е станал толкова сериозен, че хуморът вече е опасна професия“. Това беше един от лозунгите, с който карикатуристи от цял свят отговориха на терористичното нападение в редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ през 2015 г. При кървавата атака в сърцето на Франция на фона на викове „Аллах Акбар“ загинаха 12 души. Вестникът бе привлякъл вниманието на терористите с многократните си карикатури на пророка Мохамед, основател на Ислямската религия. Според същата тази религия изобразяването на пророка е грях. Именно кървавият атентант в Париж стана повод светът да изостри сетивата си за карикатурата. Включително и България.

Снимка: БГНЕС

Пред ТОПНОВИНИ карикатуристът Чавдар Николов, който започва да се занимава с политически карикатури от 1990 г., посочи, че нещата у нас са се променили от идването на власт на Бойко Борисов. „Поне по отношение на мен така се промениха нещата. Още преди три-четири години, когато напуснах Нова телевизия с един малък скандал, тогава лично Борисов се намеси в цялата тази история“, припомни той.

През 2016 г. карикатуристът Чавдар Николов бе премахнат от виртуалното пространство на Нова телевизия часове, след като в ефир бе излъчена негова карикатура, посветена на злободневната тема с „ловците на мигранти“, която сравнява конската опашка и армията на хан Аспарух със свинска опашка на премиера Бойко Борисов и застанали зад него мутри. Освен със свалянето на Чавдар Николов, Нова телевизия беше замесена и в друг казус с карикатуристи и Бойко Борисов. През 2013 г. премиерът се обади в студиото на сутрешния блок, за да се накара на водещия Виктор Николаев, че показва карикатури с лика му от страниците на вестник „Сега“. Причина за гнева му тогава беше карикатуристът Христо Комарницки. Типично в свой стил премиерът се извини часове след случката с думите: „Ако вие ми донесете написано, че аз съм казал за вестник „Сега“ каквото и да било, освен че на Христо Комарницки ми харесват карикатурите, аз ще отида на крака във вестник „Сега“ с букети цветя за всички журналисти“. Той подчерта обаче, че Комарницки си изкарвал хляба на негов гръб от 15 години. 


Снимка: Стопкадър / Youtube

Според Чавдар Николов премиерът Бойко Борисов е създал атмосфера, в която журналисти да се хвърлят на килимчето пред него, за да се стигне до момента, в който той да ги нарече мисирки. Според него със знанието на премиера е бил монополизиран журналистическият пазар, както и пазарът за разпространение на печатните издания. Като примери той посочи назначаването на Емил Кошлуков за шеф на БНТ, опита за сваляне на Силвия Великова от ефира на БНР и летния доклад на „Репортери без граници“, според който единствено вестникът „Прас-Прес“ не се разпространява от Пеевски.

Николов припомни, че още по времето на комунизма карикатуристите, осмиващи властта, са били съдени. “И тъй като Борисов е много добър ученик – той е завършил университета на Тодор Живков, като че ли натам отиват нещата. Той не може да се примири с това, че бива рисуван и осмиван от някого. Това е изключителен симптом и когато тази непримиримост стане твърде невъздържана, това означава, че идва политическият край на този човек“, коментира Николов.


Снимка: Facebook / Колажи и карикатури

Според Николов светът на карикатурите се е променил от убийството на карикатуристите от „Шарли Ебдо“. „Не само по света, но и в България хуморът се превръща в опасно и нетърпимо нещо. Днес наистина не са добри времената за политическата карикатура“, посочи той. „Имаше един „процес“ срещу мене - ставаше дума за обвинение в нарушаване на толерантността по отношение на малцинствата. Бях нарисувал една карикатура с едни цигани, тя беше за Меглена Кунева. Но някои млади и пъргави активисти решиха, че това е обида за циганския етнос и ме дадоха на Комисията за защита от дискриминация. След като тя проведе своите проучвания, излезе със становище, че свободата на словото и методите, с които може да си служи, могат и да обиждат. Това беше много интересно и много революционно, бих казал. Дори в Америка не биха си позволили така да кажат“, посочи той.

Чавдар Николов обясни, че най-лесно се рисуват тези политици, които са по-ярки и по-самобитни като Бойко Борисов. „Много трудно е да се рисуват безлични политици, които никога не изразяват мнение. От друга страна, чисто физически, когато природата е нарушила своя баланс, ние го забелязваме – например някой има голяма глава, нос или уши, ние гледаме да подчертаем тези действия на природата. Просто допълваме плана на природата“, разказа той.

Пред ТОПНОВНИНИ медийният експерт Георги Лозанов подчерта, че политическите карикатури и колажи въздействат много силно на обществото. Според него това е една от най-мощните атаки по отношение на властта и на онова, което не харесва масовият човек. „Те въздействат, защото думите вече са много уморени. Докато карикатурата си служи с друг визуален език, който е много бърз и много точно попада в определена мишена. Това не е патетична критика. Когато се критикува патетично чрез думите, човек винаги има едно наум, че критикът всъщност иска да заеме мястото на този, когото критикува. Докато карикатуристите са опазени от такова подозрение“, обясни Лозанов.


Снимка: Facebook / Колажи и карикатури

Показателна за силата на хумористичната професия беше и вълната с колажи и остроумия по адрес на министъра на отбраната Красимир Каракачанов в социалните мрежи, при която той беше изобразяван с торбичка „Билла“.

Според Георги Лозанов с тези колажи Каракачанов е понесъл тежки имиджови щети. „Той вече малко трудно може да влезе убедително в ролята на политик и то министър на отбраната. Той стана малко като комиксов герой. По някакъв начин и той самият провокира такава реакция. Тези карикатури, макар първоначално да имат автор, в последствие се превръщат в един народен фолклор, в който всички участват, тъй като това е интерактивна среда“, коментира медийният експерт.

Лозанов също като Чавдар Николов припомни за тежката съдба на карикатуристите от „Шарли Ебдо“, като посочи, че никога досега хора на словото не са били така масово избивани. А историята, дори и българската, помни фрапантни случаи на съдени и пребивани карикатуристи, вбесили властта...

Кратка история как българските карикатуристи вбесяват властта

Историята на българската карикатура датира още преди Освобождението с първия карикатурист, свързан с България – Хенрих Дембицки – поляк, емигрант във Влашко и приятел на поета революционер Христо Ботев. Именно той прави карикатурите в неговите вестници „Будилник“ и „Тъпан“. Смята се, че Ботев дава идеите за тези карикатури. Любопитно е, че Дембицки прави сатирична рисунка на Русе (тогава Русчук), която изобразява сцена как старият турски управител предава властта на новия. В дъното се вижда кораб с името „Радецки“, който плава по река Дунав, което дава основание да се смята, че Ботев е набелязал кораба почти 10 години преди съдбоносното му превземане, което след това даде началото на цялата епопея.

Широко известно е, че по царско и комунистическо време карикатуристите са били гонени, бити и съдени. Родоначалникът на българската карикатура Александър Божинов рисува княз Фердинанд като куче с вързана тенекия на опашката. След 1944 г. той получава условна присъда от Народния съд. Колегата му Иван Славов също си е изпатил от Фердинанд още в началото на 20 в. - той нарежда да бъде пребит заради карикатурите му. Обитател на затворническа килия е бил и друг майстор на политическата карикатура – Александър Добринов. Емблематичен е и случаят с изгарянето от Народната милиция на сборника „Люти чушки“ през 1968 г. Причината - „една свинска опашка“, заради която авторите му – Радой Ралин и Борис Димовски, са били наказани по сигнал на бдителни литературоведи, а децата им – изключени от училище.

Известният карикатурист Райко Алексиев пък е пребит до смърт от комунистическия режим, след като попада в списъка с "вреговете на народа" поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Емблематично за неговите произведения е и претворяването на Адолф Хитлер в комичния образ Хитлерко Кратунчев, а Съветския съюз той нарича „Сесесере“.

Последният български карикатурист, усетил твърдостта на затворническия нар, е Тодор Цонев, известен със стотиците си шаржове на Тодор Живков – той тайно създава хроника на живота от периода чрез лицата на високопоставените фигури в управлението на страната и главно чрез това на Първия, неговата дъщеря и заобикалящите ги. Парадоксът е, че комунистическият диктатор вижда рисунките на своя адаш едва след промените.


СНИМКА: bulgarianhistory.org / Любовна среща, ГХГ Пловдив ® Александър Божинов

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани