Новите правомощия на Комисията за защита на потребителите ще способстват за подобряване на координацията и сътрудничеството на националните органи в държавите-членки при разследването на трансгранични нарушения в онлайн пространството. А евентуалното разпореждане за блокиране на сайтове ще бъде крайна мярка. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в ефира на телевизия „Европа” по повод одобрените на второ четене промени в Закона за защита на потребителите.
Според новите текстове Комисията ще може да иска от доставчиците на хостинг услуги премахване на съдържание от сайтове или ограничаване достъпа до онлайн магазини, ако търговците масово нарушават правата на потребителите и сами не премахнат от сайта некоректните си търговски практики.
„При констатирането на нарушения с по-сериозен характер с трансграничен елемент, които засягат повече потребители в рамките на Европейския съюз, е предвидена процедура, при която Комисията може да вземе решение и председателят да издаде заповед, с която да бъдат задължени онези лица, които управляват излъчването на интернет сигнала, в случая – в България, да направят две възможни неща. Първо, да ограничи временно достъпа до съдържанието в съответния електронен магазин. Второ – ако нарушението продължи, да се заличи изобщо търговецът от интернет пространството. Но преди да се стигне до което и да е от двете, търговецът може доброволно да премахне съответното съдържание, нарушаващо правилата“, обясни Маргаритов.
Председателят на КЗП уточни, че има няколко стъпки, за да се стигне до решението за премахване на съдържание или ограничаване достъпа до домейни. „Най-напред трябва да има нарушение, което има трансграничен характер. Трябва то да е установено, доказано и да е взето решение от органа, който има право да вземе такова решение“, каза още той. Маргаритов посочи, че Регламентът ще се изпълнява, както от Комисията за защита на потребителите, така и от всички останали органи в България, които имат отношение към потребителската защита. Сред тях са Министерството на туризма, Комисията за регулиране на съобщенията, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и др., всяка от които има секторни функции по действащото законодателство и осъществява контрол във връзка с тях. При установяване на нарушения Комисията за защита на потребителите се явява като единна служба за връзка в България с всички останали подобни институции в държавите-членки в ЕС за обмен на информация и предоставяне на всякакъв тип доказателства за извършването на трансгранични нарушения на потребителски права.
„На нас по-често ще ни се налага да предоставяме информация към други държави-членки, където са позиционирани по-скоро големите електронни магазини, при които може да възникне такова трансгранично нарушение. По-рядка и екзотична ще бъде хипотезата, в която някой наш електронен търговец, осъществявайки нелоялна търговска практика, ще засегне чрез нея граждани в държавите-членки на ЕС и тогава вече ние ще трябва да разпореждаме“, добави председателят на КЗП.
Добави коментар