Представянето на нови лекарства на пазара и използването им са последните етапи от един дълъг и сложен процес, който започва с откриването на ново вещество или молекула. По света съществуват много и разнообразни места, откъдето тръгват научните открития, за да продължат след това развитието си до своята финална фаза. Ето няколко примера.
Извлечен е нов антибиотик, добит от бактерия, която живее в нематоди (паразитни кръгли червеи).
Някои видове нематоди, виреещи в почвата, са "гостоприемници" на бактериите (Photorrabdus khanii), които им помагат при храненето, както и при премахването на други нежелани микроорганизми. Photorrabdus khanii отделят молекулата даробактин, която учени от Североизточния университет в Бостън, откриват, че е ефективна срещу група бактерии, причиняващи трудно лечими инфекции. Интересното е, че молекулата действа без да преминава през клетъчната стена на бактерията. А точно този процес е проблемен за повечето вещества. Освен това, с придобиването на устойчивост към даробактин, бактериите губят способността да инфектират организми и това на практика ги прави безобидни.
Неведнъж са откривани лекарства и в почвата. Затова учените продължават да изследват по-малко проучваното морско дъно, с надежда за добив на нови вещества. През 1980 г., при изследването на морски утайки от Карибските острови, се откриват нови и интересни бактерии. Чак след десетилетие се разбира, че те са нов вид бактерия – Salinispora tropicа. Учени от Калифорнийския университет, Сан Диего, откриват, че бактерията произвежда съединението салиноспорамид А, което спира деградацията на протеини в различни видове канцерогенни клетки и води до тяхната смърт. Компанията Nereus Pharmaceuticals трансформира веществото в лекарство, наречено Маризомиб, достигнало трета фаза в клинични изследвания на рак на кръвта и рак на мозъка.
Друго необичайно място, привлякло интереса на учени е пустинята Атакама в Южна Америка. Климатът е изключително сух, но в комбинация с високите нива на ултравиолетова радиация, токсични елементи и оскъдно количество на въглерод в почвата, обстановката наподобява тази на планетата Марс. Единствените микроорганизми, които живеят там са тези, които са развили издържливост към природните елементи. Учени от Великобритания и Чили, изследват бактерия от въпросната пустиня и откриват няколко антибиотични вещества: чаксапептини и чаксалактини. Експериментални данни показват, че веществата могат да убиват микроби като E.coli и Candida albicans, не само това, но и забавят разпространението на канцерогенни клетки в тъканите.
От пустинята преминаваме към живите организми в по-влажни места и по-точно към листните мравки. Някои видове насекоми "позволяват" на гъби да растат по телата им, като същевременно ги използват за храна или строителен материал. Учени от Великобритания и Южна Африка изучават тази симбиотична връзка, защото често при подобни явления участват и бактерии. За да предпазят себе си и храната от инфекции, листните мравки поддържат бактерии, произвеждащи антибиотици. Бактерията Streptomyces fornicae KY5, произвежда форикамисини, които убиват инфекциозни микроби, резистентни към обикновени антибиотици. Пример е Staphylococcus aureus (MRSA), микроби, които не могат да се лекуват с метицилин (често употребяван антибиотик). Според данни от експерименти, микроорганизмите придобиват устойчивост към форикамисин и по-трудно към други вещества. Въпреки това, клинични изследвания не са правени върху веществото.
И да преминем от животинския свят към хората. По-точно върху лицата им. Човешкият нос е пълен с живот. Немски учени разглеждат какви точно микроорганизми се крият там и така откриват бактерията Staphylococcus aureus, която спира растежа на микроби, устойчиви на антибиотици. Носът е добро място за подобни организми, защото е защитна анатомична част срещу всякакви микроби, които са преносими по въздуха. Доказано е върху мишки, че въпросната бактерия произвежда молекула лугдунин, която предотвратява зараза от Staphylococcus aureus. Други експерименти показват, че веществото има потенциал като лекарство и против кожни инфекции.
Но да се върнем отново към животинското царство. През 2017 г., американски учени идентифицират антибиотично вещество в кръвта на най-големия гущер на света - Комодският варан. Използвайки молекулата за модел, учените проектират модифицирана синтетична версия (DRGN-1), която се оказва по-ефективна от първоначалната молекула. Лекарствените свойства на новото вещество, са свързани с намаляването на броя на бактерии при открити рани и резултатът е по-бързо зарастване.
Всички тези примери, колкото и странни да са, показват, че светът е изключително многообразен и все още пълен с изненади. Трябва да бъдем любознателни и да вярваме в науката.
Добави коментар