Коледните празници са най-светлите, най-уютните. Всяка година по това време се провеждат редица благотворителни кампании. Какво е чувството да си дарител, да протегнеш ръка, без да очакваш нещо в замяна? Разговаряме със Станислава Рашева, мениджър проекти във Фондация „Благотворител“ и Михаела Стойкова, основател и изпълнителен директор на „Операция Плюшено Мече“.
Само по празници ли се сещаме да даряваме?
Станислава Рашева посочи, че мащабните кампании по Коледа целят да внесат по- скоро надежда, отколкото да запълнят дълготрайно разрасналата се празнотата в обществото ни. „Статистиката колко хора се нуждаят и на колко от тях успяваме да помогнем със сигурност не е оптимистична“, коментира тя.
Михаела Стойкова беше категорична, че не даряваме само по празниците. „Всеки месец дарители се сещат да ни пишат и проявяват интерес да направят дарения. Хората вярват истински, че даруването не трябва да се случва само на Рождество Христово“, изтъкна Стойкова.
Увеличават ли се българите, които даряват? В какви каузи са по- склонни да се включват?
По думите на Станислава Рашева все повече са българите, които осъзнават своята потребност да даряват. Конкурсът „Млад Благотворител“ финансира проекти на гимназисти. Рашева сподели как почти година момче от Ямбол пътува до малко селце, пише сценарий и режисира постановка, която сплотява жителите. Ученици от Русе създават програма за електронно управление на книгите в читалищна библиотеката, а в Хасково цял клас година дарява за живеещите в дом за стари хора край града.
Михаела Стойкова обяви, че българи от 4 континента и общо 37 държави даряват през коледната платформа на „Операция Плюшено мече“. „Българите са много отворени към това - просто искат да знаят, че даряват на сигурно и правилно място“, заяви тя.
Да даряваш, да си добър без да очакваш нищо в замяна, част от характера ли е или това трябва да се възпитава?
Станислава Рашева посочи: „Вярваме, че във всеки човек са заложени добродетелите, но се учим да ги проявяваме. Ако веднъж дариш и усетиш удовлетворението от направения жест, много по-лесно го правиш втори и трети път, и така тази потребност да проявяваш добрина, щедрост, обич… става част от теб“.
„Възпитава се или трябва да видиш добрия пример, и той да те завладее. Даряващият е този, който получава най-много - колелото се завърта и това, което дариш се връща при теб стократно - може да е здраве, успех, късмет или възможности, но определено се връща. А радостта, която изпитваш да помогнеш на човек, който няма как да върне жеста, е безценна“, заяви Михаела Стойкова.
Какво е чувството да си дарител, да дадеш нещо от себе си на друг в нужда? Защо трябва да даряваме?
„Дарителството започва от сърцето. Потребността да помогнеш на някого в нужда се ражда от емпатията, от способността ни да съпреживяваме. Често се смята, че това идва от опита, и ако човек лично е преживял болест или бедност е по-склонен да помогне, а това не е така. Ако погледнем към сърцата на децата, разбираме, че колкото ние ги учим, толкова и те нас“, изтъкна Станислава Рашева.
„Истински богатият е този, който дава и го прави от сърце. Жестът на даряване храни душата. Както се грижим за тялото и ума си, така трябва да се грижим и за душата си. А за да го сторим трябва да направим добрина, която знаем, че няма как да бъде отплатена. Да даряваш и помагаш дава смисъл, фокус, посока и удовлетворение, които не можеш да получиш от нищо друго в този живот. Ти дарявай без да очакваш, а Господ после ще отваря врати за теб и ще строи нови пътища към по-доброто“, заяви Михаела Стойкова.
Добави коментар