"Алфа Рисърч": ГЕРБ запазва предимството си пред БСП

14:32, 16 дек 19 / Политика 25 1985 Шрифт:
Topnovini

В електорален план ГЕРБ (21.7%) запазва предимство от около 3,5 пункта пред БСП (18.2%). Респективно, лидерът на управляващите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от лидера на опозицията Корнелия Нинова (20.8%). Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 5-12 декември 2019 г.

Новоучредената (макар и все още нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има потенциалната подкрепа на 8.6% от избирателите и конкурира ДПС (7.8%) за третото място. На този етап е трудно да се каже, дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. "мобилни избиратели", чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30 годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места.

През 2019 г. продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.

Първата изборна година на "Демократична България" донесе на обединението мандат в Европейския Парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална подкрепа за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото присъствие извън столицата.

Равносметката за 2019 г. показва, че българите продължават да споделят един като цяло позитивен, но по-скоро краткосрочен хоризонт, където най-силните репери са семейството и непосредствената социална среда. От това дали заложените във и от управлението стратегии, които на този етап остават отвъд хоризонта на мнозинството от гражданите, ще се превърнат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат обществените настроения през 2020.

На този фон най-силната политическа фигура извън управляващите продължава да бъде президентът Румен Радев. За втори път обаче, след изразеното от него несъгласие с покупката на самолетите F-16 в края на миналата година, личният му рейтинг пада под 50 на сто (48% одобрение срещу 15% неодобрение). Две основни причини биха могли да се крият зад този спад – първо, липсата на категорична и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има силна роля и второ, изострянето на конфронтацията с изпълнителната власт, което не се толерира от общественото мнение, очакващо от държавния глава аргументиран дебат по стратегически въпроси, а не съображения по текущата конюнктура.

Правителството, след месеци на негативен тренд в оценките, възвръща в края на годината част от загубените позиции. Положителните мнения нарастват от 13% в началото до 19 на сто в края на годината, а отрицателните спадат с десет пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието към себе си и личният му рейтинг в края на 2019-та е 30% одобрение срещу 39% неодобрение.

Сред членовете на кабинета за пореден път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години позитивен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов достига индекс от 4.8, а полицията, с 29% одобрение, е една от малкото институции с позитивен тренд през 2019-та. Към нея обаче определено продължава да има по-високи очаквания от показаните досега резултати.

На обратния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за бившия вече социален министър. Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както недоволство сред работещите в тях, така и неудовлетвореност сред гражданите, показват, че само увеличаване на парите в тези направления не е в състояние да ги реши.

По-съществена динамика в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1). И тримата бележат негативен тренд в следствие от конкретни казуси като предложението за първите дни болнични и водния режим в някои части на страната.

Парламентът продължава да е най-силно критикуваната от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят на НС Цвета Караянчева се ползва с по-висок личен рейтинг (21%).

Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст в одобрението през последните дванадесет месеца от обичайните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на главния прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки.

Личната равносметка на българите за 2019 г. продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните пет години. Двойно по-голям процент (33%) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

На този фон прави впечатление един интересен акцент в обществените нагласи. Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, е налице известен спад както в едните, така и в другите. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто. Дали това е моментно колебание, или начало на по-сериозна промяна, ще стане ясно през следващата година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери.

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително да доминират над тях. Що се отнася до очакванията, след 2015-та ежегодният мониторинг на Алфа Рисърч показва двоен ръст на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не успява да се реализира. Равносметката остава далеч под надеждите. Това затвърждаващо се крушение между очаквания и реалност, особено сред хората между 45 и 60г., започва да произвежда негативни психологически ефекти, които, както вече посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.

Личните прогнози за 2020 г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра, срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три важни тенденции могат да бъдат откроени зад тази обобщена макро картина.

Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот – тенденция, която беше потвърдена и от европейското изследване на ценностите. В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и надеждите идват основно от семейния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. казват, че чувстват подкрепата на семейството и близките си. 68%, спрямо 61% през миналия декември, се стремят да отделят повече време за себе си и семейството си, и по-малко да се ангажират в професионалния и обществения живот. Сред работещите, осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи. Логично, на другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Едва 26%, спрямо 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

Второ, без да се подценява значението на личните доходи, все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място. Още в края на 2017 г. "Алфа Рисърч" беше регистрирала факта, че за най-големите градове, за младото и средното поколение с високо образование и жизнен стандарт, вниманието върху средата започва да измества акцента върху доходите. В личен план тези социални групи могат да постигнат по-високи доходи, но в социален, лошата среда „изземва“ значителна част от доходите им и влошава качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази тенденция, тръгнала от София и няколко големи града, набира скорост и се разпростира във все повече места в страната. Ако през 2017 г. фокусът върху доходите, спрямо този върху средата, беше в съотношение 55%:29%, сега вече е 46% към 35%, като вече заема водещо място във всички активни групи.

Трето, демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12% твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях. Онова, което можем да очакваме през 2020г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот.

Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019 г. потвърждават вниманието на мнозинството от хората върху вътрешните проблеми и действия с пряко отражение върху личния им живот. Като събития с най-значимо въздействие те посочват местните избори (38%) и хакерската атака срещу НАП (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто от пълнолетните граждани. Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото, като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ „Белене“, решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12 до 17% от анкетираните.

Регулярният мониторинг на обществените нагласи на "Алфа Рисърч" показва, че 2019 г. завършва с няколко негативи за управляващите - пробойни в имиджа, недоволство и протести в сфери, в които от години се трупат проблеми, изострена критичност към предложения в социалната система и здравеопазването, засягащи интересите на широки групи. Същевременно липсата на силно лидерство, на убедителни решения в най-проблемните сфери и на разминаването между декларации и реално поведение на опозицията по теми, в които би могла да покаже реални алтернативи, не й позволяват да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама