Събитиятa, белязали света през 2019 г. (Част I)

09:00, 30 дек 19 / Свят 25 4300 Шрифт:
Антония Иванова Автор: Антония Иванова

Накъде ли ще поеме Европа, след като на евроизборите традиционните партии бяха отстранени от популистки, екологични и крайнодесни партии; Brexit темата беляза 2018-а година и остана основна и през 2019-а, а краят й е все така непредизвестен; Разочароваща година за Скопие, след като получи "Не" засега за еврочленството си; Турция проведе "мирна" операция в Сирия, срещу която всички надигнаха глас, но никой не понечи да се опълчи; Нападението над джамия в Крайстчърч и последвалият отговор на ислямистите в Шри Ланка оставиха света безмълвен.

Накъде ще поеме обновена Европа

сн.: ЕПА/БГНЕС

През следващите пет години Европа ще бъде изправена пред много проблеми - от предоставянето на дългосрочни решения по миграцията до това да играе водеща роля в света в борбата с климатичните изменения. И ще трябва да го стори с един доста по-различен от досегашния Европейски парламент.

На общоевропейските избори през май традиционните левоцентристки и дясноцентристки партии бяха отстранени от популистки, екологични и крайнодесни партии. За председател на ЕП беше избран италианеца Давид-Мария Сасоли (като един от конкурентите му беше бившия ни премиер Сергей Станишев).

Същевременно след дълги и ожесточени преговори европейските лидери успяха да се договорят за лидерските постове в Общността - Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия, Шарл Мишел като председател на Европейския съвет, Жозеп Борел като върховен представител за външната политика и Кристин Лагард като ръководител на Европейската централна банка.

Фон дер Лайен получи трудно и "Да"-то на Европейския парламент. Така през юли, само с девет гласа повече от необходимото, тя стана първата жена - председател на европейската институция.

На 1 декември новата Европейска комисия най-сетне успя да започне работа. Комисията трябваше да встъпи в длъжност месец по-рано по план, но евродепутатите отхвърлиха номинациите на Франция, Унгария и Румъния за еврокомисари. Забавяне се получи и от отказа на Лондон да номинира свой комисар с аргумента, че се подготвя за парламентарни избори.

12 от 27 от членовете на ЕК ще бъдат жени, което не е обещаният паритет, но е най-високият брой дами в историята на Европейската комисия. Сред тях е и българският еврокомисар Мария Габриел, която през новия мандат ще отговаря за иновации, изследвания, култура и младеж. Заради този сектор премиерът Бойко Борисов отказа поста на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурност. Мария Габриел получи още един престижен европейски пост - този на заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП).

Междувременно друга българка получи международно признание - Кристалина Георгиева пое тежкото бреме от ръцете не на кой да е, а на Кристин Лагард, да ръководи институция като Международния валутен фонд.

Екипът еврокомисари поема ръководната позиция в ЕС в момент, в който евроблокът е изправен пред множество трудности, като проточилия се Brexit, напрежението със суперсили като Китай и САЩ и проблемите със забавящата се икономика в Общността.  Как ще се успее да лавира в тази ситуация сигурно ще почакаме да видим, защото според запознати, новата Комисия ще се въздържа от ключови решения по каквито и да било въпроси, докато не бъде изяснен въпросът с британския комисар.

61-годишният ветеран от дясната партия на канцлера Ангела Меркел също така трябва да балансира между Берлин и Париж с все по-очевидните пропасти във франко-германския двигател на ЕС. 

Развод ми дай

сн.: ЕПА/БГНЕС

След като Brexit темата беляза 2018-а година, тя продължи и през 2019-а, а за нейния край, предвиден по последни данни за 31 януари 2020 г., има все повече съмнения.

Трудната история на Лондон с Европейския съюз не започва с Brexit. На 1 януари 1973 г. Великобритания влиза в Европейската икономическа общност (ЕИО). Само няколко години обаче по-късно Магарет Тачър изисква намаление на приноса в европейския бюджет, като се твърди, че на среща на върха е казала „Искам парите си обратно“.

С приемането на Договора от Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Лондон си гарантира невключване в някои разпоредби, включително присъединяване към планираната единна европейска валута. 

Опитвайки се да предотврати възхода на силно евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP), през 2013-а премиерът Дейвид Камерън обеща референдум за оставане или излизане от ЕС. Той се проведена 23 юни 2016-а, когато Великобритания гласува с 52% срещу 48% за напускане на ЕС, а Камерън подаде оставка.

През 2017-а премиерът Тереза Мей задейства член 50 от Договора от Лисабон на ЕС, като изпрати писмо до президента на ЕС Доналд Туск, с което започна обратното броене за Великобритания, напускаща блока. Година по-късно - на 22 ноември 2018-а Лондон и Брюксел постигнаха временно споразумение за отношенията си след
Brexit. Сделка, която беше отхвърлена от британския парламент - първият от трите пъти, в които ще го направи.

През април ЕС се съгласи да забави Brexit за втори път - до 31 октомври. Юли обаче премиерът на Великобритания се смени - Мей беше наследена от главния защитник на Brexit Борис Джонсън, който обеща да изведе Великобритания от ЕС на 31 октомври със или без сделка.

На 17 октомври председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Джонсън обявиха окончателно нов проект на споразумение за Brexit - часове преди ключова среща на върха на ЕС. Лидерите с облекчение одобриха сделката.

Препъникамъкът в британския парламент всеки път беше Северна Ирландия. Съгласно новото споразумение тя ще остане британската митническа територия след излизането от ЕС. В този случай няма да се плащат мита за стоки, внесени в Северна Ирландия от друга част на Обединеното кралство, освен ако този продукт не е „под риск от последващо прехвърляне в Съюза“.

Този път британският парламент одобри законопроекта, но след спорове в собствената му партия и със своите северноирландски съюзници, заради които загуби контрола върху мнозинството в Камарата на общините, Джонсън свика извънредни избори.

Избори, които спечели с голямо мнозинство. Веднага след това британският премиер заяви, че планира прокарване на закон, че преходният период след напускането на ЕС ще приключи на 31 декември догодина и няма да бъде удължаван.

Европейските лидери заявиха, че този срок ще бъде твърде кратък, за да бъде завършена всеобхватна сделка, а според основната опозиционна Лейбъристка партия предложението на Джонсън може да доведе до резултат без сделка.

След напускането на ЕС Великобритания ще навлезе в преходен период, когато правилата и нормите на блока все още ще се прилагат на нейна територия и хора и стоки все още ще могат да се движат свободно между нея и останалите 27 държави-членки.

Големите надежди

сн.: ЕПА/БГНЕС

По време на срещата на върха през 2003 г. между ЕС и Западните Балкани в Солун ЕС обяви, че „бъдещето на Балканите е в рамките на Европейския съюз“. Но днес това бъдеще изглежда далечно.

На 18 октомври Скопие вместо да празнува, преглътна тежката хапка на отказа на Европейския съюз да започне преговори. Европейските лидери не успяха да постигнат единодушие за "зелената светлина" за началото на преговорите със Северна Македония и Албания, като Франция наложи вето. Напускащият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер нарече това "историческа грешка".

Цената плати премиерът на Северна Македония Зоран Заев, който обяви оставка и насрочи нови избори за април. Отказът нанесе тежък удар за Заев, успял до такава степен да постави нуждата от европейско членство на първо място, че в името на тази цел македонците дори преименуваха страната си, за да се сложи край на
продължилия три десетилетия спор с Гърция.

В опит да вдъхне нови надежди, председателят на Европейския парламент Давид Сасоли пристигна в региона и помоли Скопие и Тирана да не се отказват от европейската мечта. "Убедени сме, че имаме общо бъдеще и това бъдеще се нарича Европейски съюз“, каза Сасоли.

Всеобщото мнение на анализаторите е, че не Скопие и Тирана получиха отказ, а ветото е част от битката за надмощие на френския президент Еманюел Макрон над германския канцлер Ангела Меркел в Европейския съюз. Макрон иска реформа на ЕС отвътре и се стреми да постигне ангажимент от страна на Германия за това. Основният му аргумент е, че тази реформа трябва да бъде направено преди разширяването на Евросъюза. Паралелното реформиране на ЕС може и да не даде възможност да се стигне до пълноправно членство обаче, ако ЕС договори системата „Европа на две (или повече) скорости”.

сн.: ЕПА/БГНЕС

Преди края на годината обаче Северна Македония успя да получи възнаграждение на усилията си поне от НАТО. ""Сбъдваме мечтата на поколения наши граждани - ставаме член на НАТО, в съюз с най-мощните партньори в демократичния свят", написа Зоран Заев във Facebook, след като Алиансът потвърди, че Скопие става негов 30-и член. Това стана на срещата на НАТО в Лондон по повод 70-ия рожден ден на организацията.

"Мирна пролет" в Сирия

сн.: ЕПА/БГНЕС

На 9 октомври Турция започна операция „Мирна пролет“ в северна Сирия, на изток от река Ефрат, насочена срещу кюрдските Отряди за защита на населението. Анкара твърди, че с тази офанзива цели да осигури границите на Турция и да помогне за безопасното завръщане на сирийските бежанци. Турция определя отрядите като клон на Кюрдската работническа партия /ПКК/, считана за терористична организация от Турция.

Сирийските власти многократно осъдиха окупационната политика на Турция в Северна Сирия. Срещу операцията се обявиха всички международни сили. Русия заяви, че Турция трябва да избягва действия, които биха могли да попречат на разрешаването на конфликта в Сирия, продължаващ от 2011 г.

Със съдействието на руския президент Владимир Путин турският му колега Ердоган се съгласи на създаването на зона за сигурност на 30 км от границата с Турция, в която да няма кюрдски формирования. Русия и Турция освен това договориха съвместни патрули в 7-километрова зона на изток и запад от военната операция на Анкара в Северна Сирия след приключване наизтеглянето на кюрдската милиция.

"Турция няма да напусне Сирия, докато не победи всички терористични групи там", заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган и предупреди, че Анкара може да започне нова военна операция срещу кюрдските отряди, ако ситуацията не се промени.

С Бог на рамо и калашник под мишница

сн.: ЕПА/БГНЕС

На 15 март самообявилият се за защитник на бялата раса Брентън Тарант атакува две джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия, въоръжен с щурмови пушки и гладкоцевно оръжие и остави една нация и целия свят онемели от жестокостта на тези действия.

Масовият убиец отне живота на 51 души между 3 и 77 години и рани други 49. В съда след това пледира "невинен". На 28-годишния австралиец са повдигнати общо 92 обвинения, сред които убийство, тероризъм и опит за убийство.

В отговор на атаката му в Шри Ланка местната ислямистка екстремистка групировка, наречена Национална Таухийт Джамаат, погуби при самоубийствени атентати срещу църкви и хотели над 300 души и рани други 500.

Като реакция Нова Зеландия забрани автоматичните и полуавтоматични пушки и започна да изкупува оръжията на своите граждани. Правителството представи ново законодателство, насочено към разрешаване само на "подходящи и правилни" хора да притежават оръжие.

Стрелецът от Крайстчърч предаваше на живо своето нападение. Затова след атентата Facebook обяви, че затяга достъпа до лайв стрийминга си (свалянето на видеа), за да предотврати разпространението на видеа с насилие.

сн.: ЕПА/БГНЕС

Очаквайте утре втора част от събитиятa, белязали света през 2019 г. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама