Експертът Кирил Стоянов пред ТОПНОВИНИ: Новият Закон за земеделските земи защитава малките собственици

12:35, 04 дек 19 / Политика 25 2040
1

Във връзка с новия Закон за земеделските земи, който обединява три стари закона и е качен за публично обсъждане, ТОПНОВИНИ потърси за коментар началникa на отдел „Управление на държавните земеделски земи“ в МЗХГ Кирил Стоянов.

Какви са основните акценти в новия Закон за земеделските земи?

Основните ни акценти са свързани с постигането на баланс между производители и собственици на земеделска земя. Акцентите ни са свързани с това, че правим по-сериозна защита на малките собственици на земеделски земи – това са милиони граждани на България, които получиха земята си от поземлената реституция.

Ще бъдат ли ощетени по някакъв начин собствениците на земеделски земи?

Няма как да бъдат ощетени, тъй като вече наистина се постига по-сериозен баланс с този проектозакон. Доста от процедурите се облекчават административно. Освен това до голяма степен се залага на постигане на баланс в арендните взаимоотношения – т.е. модернизиране на тези отношения по такъв начин, че да се защитава собствеността на собствениците на земеделски земи, както и да се приключи практиката със сключването на безкрайно дълги договори от нелегитимна част от съсобствениците на дадени имоти, които ощетяват останалите. Урежда се и това, как да си събират парите, когато не могат сами да управляват своята собственост – знаете, че има и такава хипотеза, която се предизвиква от голямата миграция в чужбина през последните две десетилетия.

Ще има ли облекчения за младите земеделски стопани?

За младите земеделски стопани ще има облекчение и то е свързано с това, че за първи път се въвежда процедура, в която на млади земеделци им се разпределят земи чрез търг. Като това е във връзка с голямата загриженост на земеделското министерство, свързана с възрастовата структура в селското стопанство. Възрастовата структура е съставена от хора, които са вече над 55-годишна възраст. Т.е. нашите земеделци застаряват и поради тази причина чрез този закон взимаме мерки да обърнем тази тенденция и да даваме възможност на независими млади земеделци да си създадат свои стопанства или да разширят съществуващите. Искаме смяната на поколенията да бъде подсигурена по някакъв начин и чрез закон. Това е именно заради това, че младите земеделци не могат да получат достъп до земеделска земя поради различни причини, свързани с пазара. И съответно Държавният поземлен фонд, а вероятно в бъдеще и общините ще направят подобни процедури по нашия пример. Ще имат възможност младите да получават земи, с които да стартират своя земеделски бизнес.

Ще има ли нови изисквания за купуването на земеделски земи от чужденци?

Изискванията всъщност не са чак толкова нови. И този термин „чужденци“ се отнася за граждани на държави, които са извън ЕС. Това е тема, която се дискутира доста често. Синхронизирането със законодателството на ЕС е свързано с гражданите на ЕС, които ще могат по-свободно да закупуват земя в България. Но това не се отнася за граждани на трети държави и фирми, които са регистрирани в територии с преференциален данъчен режим – или както всички ги познават, т.нар. офшорни зони. За тях се въвеждат забрани. Така че в този закон въобще не говорим за закупуване на земя от чужденци – чужденци не могат да закупуват земя в България.

Какво предвижда законът относно промяната в предназначението на земите?

В промяната в предназначението на земите има някои административни облекчения, които се предвиждат, като например становищата, които се изискват от държавните органи, които са на подчинение на МЗХГ, вече ще бъдат служебни. Освен това отпадат и едни ограничителни срокове, в които трябва да започне строителството – сега те са тригодишни, но считаме, че са твърди кратки. Така че ще може тези срокове да бъдат удължавани – т.е. да започне малко по-късно строителството.

Другото интересно нещо в промяната в предназначението на земите е съвсем нова процедура, която е свързана с опазването на земеделските земи – а именно, че може земи, които са били с неземеделско предназначение, да бъдат връщани в земеделското ползване. До този момент нямаше такава процедура. Това е съвсем нов постулат в закона, който върви в положителна посока.

Какви ще са условията за наемане на земи от Държавния поземлен фонд?

Условията за наемане остават същите, като се облекчават административни процедури. Но ДПФ в последните години се управлява изключително прозрачно, тъй като почти всички видове имоти, които притежава фондът, се отдават само чрез тръжни процедури. Т.е. тази практика ще продължи, защото по този начин се създава свободна пазарна конкуренция, която води до доста положителни резултати и дава пример на всички останали играчи на пазара как трябва да се действа с управлението на имотите.

Кoи други промени е важно да бъдат споменати?

Много е важно да се отбележи, че чрез този закон се опитваме да защитаваме дребните собственици. Като пример мога да дам процедурите, които са свързани с изграждане с масиви за ползване – там се разпределят едни имоти, които са по-известни като „бели петна“. Те обикновено са земите на хора, които са емигрирали в чужбина или са далеч от родните си места дори тук, в България, но нямат достатъчно финансови възможности да пътуват или да сключват договори. За тези стотици хиляди български граждани се грижим чрез административна процедура. През 2018 г. и 2019 г. са разпределени 1 558 000 декара „бели петна“, като сумата, която влиза в сметки на МЗХГ, е 29,5 млн. лв., които в последствие могат да бъдат изискани от тези собственици. Т.е. вие ако сте в чужбина и нямате възможност или ви е твърде скъпо да управлявате имота си и той е разпределен като „бяло петно“, можете през няколко години да си събирате сумите от тях без да ви се налага да правите допълнителни разходи. Това е нещо много важно.

Искам да кажа няколко думи и за комасацията, която разширява полето си на действие в този закон. Комасацията на земеделските земи се прави, за да може да се подобри структурата на земеделските стопанства. Това е нещо, което всички наши съседи правят – например Турция ще направи комасация на около 100 млн. дка земя до 2020 г., за което общата сума с напояването, което ще изградят в тези комасационни обекти, е около 20 млрд. долара. Така че ние, за да останем конкурентоспособни и за да се борим с климатичните промени и засушаванията, трябва да направим подобни комасационни проекти, с които да се инвестира в напояване и в борба с ерозията на земята, за да опазим нашите земи. Особено важно е, че тази комасация е на доброволен принцип – т.е. за един имот, който има няколко съсобственици, трябва всеки от тях да желае да участва в този процес. Т.е. всички собственици на земя са равнозначни – и най-малкият собственик е с равни права на държавата като собственик на имоти и на общините като собственик на имоти. Т.е. всички решават заедно по какъв начин да се подредят имотите им, така че да се постигне най-добрата възможна конфигурация, за да може да се направят и бъдещите много скъпи инвестиции в напояване, пътища и борба с ерозията. Това е идеалната цел на комасацията, която вече доста години продължава в България.

Другото, което искам да отбележа, е, че вследствие на всички тези усилия и процедури, които и сега ги подобряваме с този закон, реално в България в момента почти не са останали необработваеми земи, което е голямо постижение в сравнение с това, което беше преди 15 години.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани