Замениха 6000 архаични думи в "Под игото" със съвременни

Романът „Под игото” на Иван Вазов преди ден навърши 130 години. През това време, освен в еталон на българската литература, той се превръща и в световна класика, преведена на 65 езика.

Издание на "Под игото", "преведено" на съвременен български език, разбуни духовете в социалните мрежи. В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите.

Гологлав, според нея, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; глъчка – гласове, а ятаган – сабя.

„Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на „Под игото”. Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", обясни Стефанова.

Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя. Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на „Под игото” с 4200 пояснения в скоби.

Затрудняват ли си учениците с архаичните думи провери екип на bTV, който посети столичното 107-мо училище и се срещна с шестокласници. Те споделиха, че разбират повечето думи в „Под игото”. Учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.

Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.

„Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, каза Миланов. Според него голяма част от „преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков е на мнение, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.

„Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес”, допълни той.