Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” - от началото до днес

Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е най-големият православен храм на целия Балкански полуостров.

Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски” е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г.

Название

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.

Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“.

Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.).

Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма „Св. Александър Невски“.

Да си спомним за сърцатия Дядо Добри

Белобрадият Дядо Добри е сред най-големите дарители на Българската православна църква.

Всеки път, когато влизате в храм “Свети Александър Невски”, виждате даренията, направени от него – например завесите, които покриват входовете към олтара. Дарил е над 35 000 лева, като с парите е реставрирана и украсена централната част на олтара.

Светият престол е реставриран и позлатен с дарението на дядо Добри.

Дядо Добри е дарявал събраната милостиня не само на патриаршеската катедрала. Тя остава след него в столичните храмове „Свети Седмочисленици”, „Света Неделя” и много други.

Архитектура

Заема площ от 3170 м2. и побира около 5000 души. Дълъг е 75 метра, широк 55 метра, а централния купол е висок 46 метра. Камбанарията е висока 53 м. Общото тегло на 12-те камбани, излети и донесени от Москва, е 23 тона. Позлатеният слой на куполите е 700 кв. м.

В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности - руснаци, българи, немци, австрийци, чехи и италианци. Те са вложили в него най-ценното, което културна Европа можела да предложи по това време. Поразително е великолепието на храмовия интериор. За украсата му допринасят скъпоценните оникси и алабастри и пъстроцветните бразилски, марокански, италиански и немски мрамори.