ТОПНОВИНИ потърси д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив за коментар относно предложението на управляващата коалиция от 1 януари 2020 г. първият ден от болничния да не се заплаща, т.е. да е за сметка на работника.
Д-р Сотиров, как ще коментирате предложението работещите сами да плащат първия ден на болничния си и смятате ли, че то ще доведе до спад на злоупотребите?
Изплащането на болничните е финансов въпрос, а не медицински въпрос. Това е въпрос, който трябва да решат ползвателите на болнични, техните осигурители /работодателите/ и НОИ. Тези три страни са компетентни и заинтересовани от въпроса кой, как и с колко ще финансира болният човек, когато той поради болест не може да работи.
Лекарите не сме страна в този в този спор. Самото ползване на болничен не е медицински въпрос. Лекарят е компетентен да установи заболяването, да предпише лечение и да даде съвет за хигиенно-диетичният режим, който трябва да съблюдава болният по време на боледуването си. Лекарят не компетентен да установи колко пари са необходими на болния, докато боледува и откъде да вземе тези пари. Становища относно това, може ли заболялото лице да изпълнява трудовите си задължения и за колко време не може да ги изпълнява, са извън компетенциите на лекарите. Тези становища се от компетентността на работодателя, НОИ, Инспекция по труда и съответния синдикат.
Давам пример: Работник си счупва крака. Работи в офис на компютър или в кабинка на паркинг. Гипсираният крак няма да му пречи да работи на компютъра или да натиска копчето за вдигане на бариерата на паркинга. Друг работник си удря леко крака и си натъртва палеца на крака. Това е далеч по лека травма от счупването, но ако този работник е строител и трябва да се катери по скеле, за него е опасно да се катери с натъртен палец, защото може да падне от скелето. Виждате как тежкото заболяване счупване на кост не пречи на работоспособността в едни случаи, а дори лека травма пречи на работоспособността в други случаи. Т.е. работоспособността зависи от естеството на работата, а не от заболяването. Лекарят не знае подробности за естеството на работата на пострадалия и няма как обективно да прецени дали е работоспособен или не. Поради гореизброените причини, аз като лекар няма как да преценя ефекта от това решение.
До този момент за издаването на фалшив болничен лист под ударите на закона попада само лекарят, но не и пациентът. Трябва ли да има механизми, с които нарушителите-пациенти да се наказват и какви?
Лекарите сме принудени от законите и наредбите да даваме становище по въпроси извън нашата компетентност. Ние сме и единствената потърпевша страна от злоупотребите с болнични, извършвани от недобросъвестни работници и работодатели. В тези случаи ние лекарите сме жертва на изнудване от страна на тези недобросъвестни работници и работодатели. Лекарят е безсилен да се противопостави на това изнудване, защото не може да го докаже, а и да го докаже за изнудвача няма предвидена санкция. Например пациентът казва на семейния си лекар: „Дай ми 10 дни болнични да отида на море. Ако не ми дадеш, ще се отпиша с цялото си семейство и ще препоръчам на приятелите си да се отпишат, освен това ще се жалвам от тебе до НЗОК, РЗОК, РЗИ и МЗ, че съм болен, а ти не ме лекуваш и ще те спукат от проверки и глоби.“ И го правят. Отписват се и се жалват. Дори в момента има проверки и санкции от НЗОК и МЗ срещу лекари, отказали да издават документи с невярно съдържание. Лекарят отказва да издаде фалшиво медицинско за работа или за шофьорска книжка. Пациентът се жалва до МЗ и НЗОК и лекарят няколко месеца е притесняван от проверяващи, мислите му са заети единствено с обяснения по протоколите от проверките, а не с проблемите на болните, води съдебни дела и в крайна сметка плаща солидни глоби, а за недобросъвестния пациент изнудвал лекаря, няма никакви последствия.
Злоупотребата с права е забранена от Конституцията, но за да е ефективна тази забрана, трябва да има система за контрол и санкции за злоупотребяващите ползватели на болнични листове. В момента Наредбата за медицинска експертиза допуска ползвателите на болнични листове да злоупотребяват и изрично забранява да бъде санкциониран ползвателят, когато се установи, че той извършва злоупотреба. Най-често измамата с ползване на болнични е свързана с нарушаване на предписания от лекаря режим и с неявяване на насрочените контролни прегледи. Затова предложихме текстове в Наредбата за медицинска експертиза, според които неспазването на режима и неявяването на контролни прегледи да бъде обявено за нарушение на Наредбата, в резултат на което да бъде санкциониран нарушителят: с анулиране на болничния лист; обявяване на отсъствието за самоотлъчка; и налагане на парична санкция за ползвателя. Контролът на тези показатели е лесен. Той може да е планов на случаен принцип или внезапен по сигнал на заинтересованите страни /осигурители, НОИ, трети лица/. Най-често предписваният от лекарите режим е домашен-амбулаторен. Това означава, че ползвателят на болничния трябва да си е вкъщи и може да излиза от къщи единствено да отиде в амбулаторията за изследвания, консултации или контролни прегледи. Времето на тези амбулаторни посещения се доказва с амбулаторен лист, в който има фиксирана дата и точен час на посещението при лекаря или в лабораторията. Ако пациентът бъде потърсен от контролните органи и не е в дома си и ако не може да докаже времето на отсъствието си чрез амбулаторен лист, означава, че е нарушил режима. Установяването на ползвателя в мол, в ресторант, на море, на СПА курорт или на работа на друго място, също доказва нарушаването на режима. Към момента НОИ може и да няма достатъчно сътрудници за извършване на масови проверки, но наличието на самата вероятност да бъде проверено лицето за спазване на режима и да бъде санкционирано с глоба и дисциплинарно уволнение, ще откаже голяма част от осигурените лица да ползват ненужно болнични листове.
Съществува порочна практика един лекар да разпорежда на друг лекар да издаде болничен лист, защото първият е преценил, че болния е нетрудоспособен, но го мързи да издаде болничен лист или го е страх да поеме отговорността за издадения болничен лист. Лекарската отговорност, включително и тази по експертиза на трудоспособността е лична и конкретна. Тя изисква този, който е направил преценката, той да извърши действието и да носи отговорност за него. Това прави недопустимо един лекар да прави преценка и впоследствие да прехвърля отговорността за преценката си върху друг лекар. Няма обективна пречка, нито техническа, нито нормативна, всеки лекар преценил необходимостта от временна нетрудоспособност на болния, да издаде болничния лист. Единствено мързел, страх, безотговорност и недобросъвестност са причините поради, които един лекар ще разпореди и ще прехвърли на друг отговорността по издаване на болничен лист. Тези субективни причини нерядко прикриват злоупотреба с издаване на болнични листове.
Поради тези причини ние, общопрактикуващите лекари водени от убеждението, че здравните и социалните фондове трябва да се използват по предназначение и с цел да не се допуска тяхното разхищение от страна на недоброжелателни ползватели на тези фондове предложихме на правителството на Република България, промени и допълнения в нормативните документи регламентиращи ползването на обезщетения за временна и трайна нетрудоспособност, за да се оптимизира работата по медицинската експертиза и контрола по ползването на болнични листове за временна нетрудоспособност. За наша изненада и учудване Министерският съвет во главе със соя председател г-н Бойко Борисов, отхвърли тези предложения и така поощри недобросъвестните работници и работодатели да продължат да злоупотребяват с болничните листове. Така вече отговорност за злоупотребите носят министрите от Министерския съвет и неговият председател г-н Бойко Борисов, който лично е подписал постановлението.
Кой, как и на какво ниво трябва да осъществява контрол върху болничните?
Само официалните институции НОИ и МЗ чрез своите регионално подразделения РЗИ при осигурен достатъчен финансов и човешки ресурс за тази дейност. Контролът на тези показатели може да е планов на случаен принцип или внезапен по сигнал на заинтересованите страни /работодатели, НОИ, МЗ, Инспекция по труда, синдикати/.
Как се доказва, че даден болничен лист е с фалшиво съдържание?
Има ясно разписани правила за издаването на болнични листове и при проследяване дали са спазени тези правила може да се установи евентуална злоупотреба.
Ще доведе ли промяната в правилата за болничните до бум на самолечението и работещи болни?
Не. Няма да доведе до бум на самолечение и работещи болни. Единственият ефект, ако работещите сами да плащат първия ден на болничния си ще е спестяване на средства на работодателите и финансово обременяване на работниците. Проблемите са финансови, а не медицински.
Добави коментар