Фалшиви реклами и продукти менте преди Черния петък

09:18, 11 ное 19 25 2629 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Наближават дните за най-голямото пазаруване - Черния петък, а търговците вече започнаха да „заливат” клиентите с обещания за разпродажби и огромни намаления.

В месеца на Черния петък потребителите са атакувани и с фалшиви реклами на продукти-менте с лицата на известни актьори, водещи и певци. Схемата съществува от 1-2 години, но става изключително популярна в дни на активно пазаруване.

Измамни реклами буквално заливат социалните мрежи. Според експерти схемата, при която измамниците използват лица на известни личности, е изключително популярна и ефективна точно сега- преди Черния петък.

„Взима се снимка, скрийншот – от репортаж, от участие на дадената известна личност, и уж рекламира даден продукт. По този начин този продукт получава легитимност и хората са склонни да се доверят на тази реклама, защото вече са се доверили и познават дадената известна личност”, обяснява Любомир Тулев, експерт по разкриване на онлайн измами, пред Нова телевизия.

В промотиращо лице на такива продукти, без да подозира, се превръща и водещата на Новините на NOVA Ани Салич. Последната реклама, в която разбира, че участва, е …на продукт за полова мощ.

„Едно е сигурно – нямам никакво отношение към това как българският мъж задоволява българската жена. Друго е по-страшно – че подобни медикаменти, които се разпространяват с лицата на известните хора, може и да са опасни. Обикновено разбирам, че пак се е появила подобна страница с мен, когато ми звънне някой близък или дори ми пишат непознати хора, за да питат какво е това чудо на чудесата, което е измислено и което аз в момента ползвам, за да го купят и те”, обяснява Ани Салич.

Още след като попада на първите реклами, в които използват името и снимките ѝ,  Ани търси начини да защити правата си. Но безуспешно. Основният проблем е, че органите трудно могат да установят кой точно седи зад сайтовете с фалшивите реклами.

„Много често това са домейни, които се регистрират в държави, в които няма добра комуникация с местните правоохранителни органи като Белиз, Панама, Мароко, Кот д’Ивоар, където за съжаление българската полиция не може да вземе официална информация, за да може да разследва този случай”, обяснява Любомир Тулев.

Единственото, което може да се направи, е тези сайтове да бъдат свалени. Това обаче не ликвидира проблема. Защото след като страницата с фалшивата реклама се закрие, моментално се създава нова.

„Проблемът е, че много бързо тази страница би могла да бъде мултиплицирана, да се направи копие, през друга компания, през друго търговско наименование и да се пусне същата обява. Така че кръгът се затваря и за съжаление трябва да кажа, че в много случаи българските правоохраниелни органи са с вързани ръце”, обяснява Тулев.

„Не можем да стигнем до физическо или юридическо лице, защото пътищата отвеждат към Панама и други юрисдикции, които са достатъчно далеч, за да осигурят на авторите на тези сайтове спокойствието, че могат да продадат на потребителите неограничен брой продукти, докато органите реагират”, обяснява адвокат Свилена Димитрова.

Зад фалшивите реклами най-често се крият и фалшиви продукти. Особено предпазливи трябва да сме към продукти, които се рекламират като някаква панацея, че те ще подобрят значително и много бързо здравословното състояние, независимо какъв е произходът на проблема.

Адвокат Свилена Димитрова все по-често пише жалби след такива измами. Според нея, престъпленията в схемата са няколко – от злоупотреба с лични данни, през нарушени права на интелектуална собственост до накърняване на доброто име.

„Винаги е необходимо да достигнем до автор на тези деяния и тук стигаме до панамската връзка. Не е невъзможно да се стигне до дружеството, което получава тази сума в крайна сметка. Обикновено те действат с куриерски фирми, които с наложен платеж доставят продуктите и събират парите. Добре са си замаскирали следите”, обяснява адвокат Димитрова.

Потребителите също трудно могат да получат парите си обратно и да върнат фалшивите стоки, закупени, след като са се доверили на фалшивите реклами с любими техни лица от телевизията, киното или музиката.

„Жертва на тази схема са и потребителите, чиито права също са накърнени, защото те са подведени от тази недобросъвестна информация и вземат решения за пазаруване въз основа на подобен тип престъпни деяния. Те трябва да внимават, когато виждат нелогични подкрепи на продукти, които не съответстват на имиджа на лицето, което уж ги представя, и да бъдат самите те гаранция, че ще се спрат тези злоупотреби”, смята адвокат Димитрова.

Прогнозно,  около 28% от потребителите се очаква да се възползват от офертите на Черния петък онлайн. Затова и  фалшиви сайтове ще ни атакуват в дните около 29 ноември активно. Те се създават буквално дни преди активното пазаруване. И имат кратък живот.

„Много добре дублират оригиналните сайтове – по лого, по визия, по теми, банери. Трудно се отсява фалшивия от истинския сайт”, обяснява Тулов.

При тях заплахите са много повече. Не само не получаваме поръчаната стока, но и ставаме жертва на фишинг измама.

„Номерът на кредитни и дебитни карти, имейли, имена – няма да достигнат до официалния търговец, а в ръцете на хакер, който в последствие би могъл да нареди транзакция в твой ущърб и да ви ощети финансово”, смята експертът по разкриване на онлайн измами Любомир Тулев.

От опит вече знаем, че капани по време на Черния петък ще ни дебнат и в търговската мрежа. И най-вече, ако се доверяваме на проценти, а не на реалната цена.

„Нека тези големи проценти, които ще бъдат поставени на витрините, да не подлъгват сами по себе си, защото е нелоялна практика. Ако вие сложите бомбастичния процент на витрината, а вътре от целия асортимент в магазина продавате само 5 стоки с този процент – от 70 % например”, обясни Димитър Маргаритов, председател на КЗП.

Търговците имат своето оправдание.

„Ако е кампания, както е Черният петък, не е задължително да има стара и нова цена на етикета. Задължително е да се обозначи намалението на съответните стоки като знак и да присъства периода на намалението”, обясни Ира Христова – маркетинг експерт в търговски обект.

Така обаче ще се наложи да извадим калкулатора, за да пресметнем колко точно ще спестим с намалението, за да не бъдем заблудени.

„Потребителят трябва да види реалната цена, да види намалението и да сметне колко ще му излезе на касата. Не би трябвало да се заблуди, защото математиката е ясна. Нашите клиенти проверяват цените, идват всеки ден и след това, когато имаме кампания като Черния петък, те могат да видят реалната цена и съответното намаление, което ще им предложим”, обясни Ира Христова.

Тази година в разпродажбите ще се включат 43% от българите. Очакванията са всеки от тях да похарчи средно 419 лв. по време на голямото пазаруване – основно за между 3 и 7 стоки. Най-много отново ще се купуват дрехи и техника. Намаленията средно ще достигнат 49 % от цената, с което ще си спестим около 430 лв., сочат предварителните прогнози.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама