Какви са изводите от първия тур на местните избори и какво да очакваме на балотажа.
ТОПНОВИНИ потърси за коментар по темата главния редактор на платформата „Консерваторъ“ Николай Облаков.
Какви са изводите след изборите на първи тур в София?
Най-отчетливата тънка червена линия, която може да изведем е, че всички съжаляват за нещо, макар да се обявяват за победители.
В ГЕРБ съжаляват, че имат отстъпление и не успяха да победят още на първи тур, като на предишни избори. В БСП съжаляват, че разликата между Мая Манолова и Йорданка Фандъкова изглежда твърде голяма, а и за това, че листата им не повтаря резултата на бившия омбудсман. В „Демократична България” съжаляват най-вече, че не успяха да се договорят с Борис Бонев за кандидат. Последният, макар и да има неочаквано висок резултат, според мен, дори за самия него, не вкара нито един допълнителен общински съветник. ВМРО вероятно още не осъзнават, но макар тактически правилно да издигнаха Ангел Джамбазки, стратегически това изхабява политическата му фигура.
Как определяте изборите - като желание за промяна на лицата в политиката или на самата политика, стигна се до доста интересни резултати особено в столицата?
Желание за промяна очевидно има, поради гореспоменатия факт, че все пак Йорданка Фандъкова не победи още на първи тур. Това желание, обаче, не е ясно дефинирано, а сме все още само на етапа, че има такова. Не е изразено какво трябва да бъде – дали да е алтернативно вляво с Мая Манолова, дали да е непартийно и независимо като Борис Бонев или да е редовете на (раз)градската левица в лицето издигнатия от „Демократична България“ Борислав Игнатов. Заедно това желание за промяна може да е налице, но повечето столичани, очевидно се опасяват тази промяна да не направи нещата по-зле отколкото са в момента. Всеки от тези кандидати може да идва с положителни заявки, но поне и с толкова опасения – или за програмата, или за личността или за формациите, които стоят зад него.
Кое най-много изненада както кандидатите така и лидерите на политическите групи, резултатите и процентите на кандидатите за кметове или обрата в броя и преструктурирането на общинския съвет?
Както споменах, изненада е представянето на Борис Бонев – всички социологически агенции го подценяваха, а се усещаше, че потенциалът му е далеч по-голям. Според мен дори успя да го надхвърли, както и собствените си очаквания.
Приятната изненада за лидерите, всъщност беше за ГЕРБ – дори изненада е меко казано, направо подарък и тя е пряко свързана с първата. Местата, които „Спаси София“ можеше да попълни, но не го направи поради липсата на общинска листа, са в пряка полза на ГЕРБ, които заедно с ВМРО, успяват да съберат 31 мандата за мнозинство в Столичния oбщински съвет. Очакванията на ДСБ- „Да, България“-Зелено Движение, че ще бъдат „незаобиколим фактор“ не се сбъднаха.
Неприятната изненада беше за „Демократична България“, които не само, че не успяха да станат втора сила в СОС, но за малко и да загубят в кметската надпревара от Борис Бонев. Тук е моментът да разсеем идиотската митология, че ако Бонев бе кандидат за кмет на „Демократична България“, те биха имали шанс за балотаж. Дори емпирично гласовете не стигат по грубо чисто техническо сборуване. Без дори да споменаваме, че огромна част от електората на „Спаси София“ са хора, които по принцип „не се интересуват от политика“ и не биха отишли да гласуват за партия – дори тази партия, поради неясни причини да се мисли за „антисистемна“.
Може ли да кажем, че някоя партия е изпъкнала пред друга с оглед на казаното от премиерът Бойко Борисов и лидерът на БСП Корнелия Нинова?
Ако направим футболна аналогия – на тези избори ГЕРБ се представи като позахабен гранд, който печели само с класа и с името си. Неубедително, дори грозно, но все пак печели. След историческото клане на миналите местни избори, може да се каже, че изненадата е, че успяха да се справят малко по-зле. Поне на първи тур те имат осем избрани кмета на областни градове, срещу десет на предишните. Разбира се, все още съществува вероятността за тежка катастрофа на втори тур, тъй като много градове са с тежки балотажи. Много преди местните избори прогнозирах, че ГЕРБ ще вземе безапелационно Бургас, Враца, Велико Търново и Стара Загора – но и че ще са нужни само два измежду София, Пловдив и Варна, за да предизвикат нови парламентарни избори. Все още нищо не е решено, а залогът за управляващата партия е по-висок от всякога.
Какви по-скоро са очакванията за балотажа?
Ще се огранича до София, тъй като в действителност в другите градове има специфики, с които всеки анализатор трябва да е запознат с детайли, за да даде ясна картина. Очакванията са Йорданка Фандъкова да победи с малко, но завинаги, а напрежението е такова, че буквално един грешен ход, може да обърне изборите. Гласоподавателите и на двете дами на балотажа трябва да бъдат максимално мобилизирани, тъй като, както казах залогът е твърде висок. За Йорданка Фандъкова, той е такъв, тъй като ГЕРБ не могат да си позволят да загубят столицата – дори не политически, икономически, а чисто символично. За Мая Манолова това е изключително важно, тъй като натоварването с такива очаквания, че един провал би означавал край на политическите ѝ амбиции за твърде дълго време.
Интересен момент на самозаблуда е, че нещо зависи от „Демократична България“. Това далеч не е така, тъй като по-голяма част от избирателите им просто няма да идат да гласуват, една част (предимно около ДСБ) ще подкрепи Йорданка Фандъкова, а друга – Мая Манолова (предимно около Да, България). На практика това означава, че поради неясната си политическа принадлежност, те нямат абсолютно никакво значение за новият кмет на София – единствено могат да премерят, каква е тежестта на една или друга партия вътре в коалицията.
Най-правилната електорална тактика и за Йорданка Фандъкова и за Мая Манолова би била да изходят от позицията на силата, а не да преговарят с политически терористи.
Добави коментар