Честваме Деня на народните будители

07:30, 01 ное 20 / Общество 25 1580 Topnovini

"Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!"

На 1 ноември България чества Деня на народните будители - книжовниците и просветителите, които са изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите!

За първи път денят е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. През 1922 година Народното събрание го обявява за национален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

На този ден не трябва да забравяме имената и делата на:

Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на Българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история „История славянобългарска“, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Снимка: Уикипедия

Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът, направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния му град Габрово.

Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и на цялата българската литература.

Снимка: Уикипедия

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.

Снимка: Уикипедия

Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско...

и още ред други, защото „О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“


Честит празник!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!