Народното събрание подкрепи с декларация условията, които правителството постави на Северна Македония, за да гласува България "за" членството й в Европейския съюз. Депутатите обаче поставиха и свои условия и редактираха първоначалната си декларация.
Беше решено да настояваме да се реабилитират всички жертви и репресирани заради българското им самосъзнание, не само тези от югославския комунистически режим. Беше подкрепено предложението на НФСБ Северна Македония да съдейства за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища в духа на европейските ценности.
Останаха исканията, около които се обединиха правителство и президент, Северна Македония да се въздържа от подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България; да отрази в учебните материали и програми постигнатите договорености в смесената историческа комисия; да прекрати „говора на омраза“ по отношение на страната ни в медии и надписи на паметници.
Не закъсня и отговорът на Македония в лицето на външния министър Никола Димитров. „За нас е много важна македонската идентичност, македонския народ. Ние говорим македонски език. Това разбиране за общата история трябва да върви успоредно с разбирането за настоящето. Не мисля, че това може да бъде поставяно под съмнение или да бъде условие за нашия път към Европа. Не трябва да бъде така, не и през 2019 г. и не в Европейския съюз”, категоричен беше Димитров.
Работата на съвместната историческа комисия на България и Северна Македония започна да буксува при решаването на въпроса с Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки че България и Северна Македония подписаха договор за добросъседство, отношенията ни в исторически план изглежда продължават да бъдат не съвсем добросъседски.
ТОПНОВИНИ потърси гледната точка на известни български историци, които активно се занимават с македонските въпроси.
Според проф. Пламен Павлов позицията на правителството е точна, добре структурирана и с конкретни условия – нещо, което отсъстваше в Договора за добросъседство. „Когато става дума за категорични документи, не може повече да се търпи, да се проявява такава неотстъпчивост от историците в Скопие и най-вече от властите. Този път България постави ясно и принципно въпроса и не трябва да прави отстъпки“, заяви той. Според него Гърция е имала успех в преговорите със Северна Македония, защото е била ултимативна.
За проф. Светлозар Елдъров позицията ни е закъсняла. Според него България е пропуснала благоприятния момент от преди десетина години, когато е трябвало активно да участва в проблема с името на бившата югославска република Македония. "Ние изгледахме целия този процес, който се развиваше между Гърция и Македония в последните десет години като зрители в някакъв филм".
Очаква се ЕС да започне присъединителните преговори със Северна Македония и Албания на 15 октомври. До момента те бяха блокирани от няколко държави-членки, въпреки препоръката на ЕК, че Скопие и Тирана са готови да започнат преговорите.
Добави коментар