Либералнат демокрация превръща властта в пазар, в който Сидеров запълва определено „търсене“
Вълна от възмущение, порицание и тежък патос заля българското медийно и интернет пространство след скандалното участие на Волен Сидеров в предаването по БНТ „Референдум“. В него бяха поканени представители на партиите, които се състезават на изборите за местно управление този месец, като г-н Сидеров категорично „открадна шоуто“ със своята провокативна, агресивна и на моменти вулгарна изява. Почти моментално всички скочиха да обясняват колко недопустимо е това поведение и как като общество ние трябвало да вземем мерки то да не се повтаря в национален ефир. От голяма част от тези хора въпросната реакция беше дълбоко лицемерна, тъй като именно защитаваната от тях политическа система – либералната демокрация, е причината да се стига до подобни неща и да съществуват подобни политици като Волен Сидеров.
Нека подчертая от самото начало, че по никакъв начин не желая да оправдавам поведението на Волен Сидеров или да защитавам неговата личност в политическия ни живот. Напротив, за мен поведението му ни тласка още по-силно към нормализирането на вулгарното и грозното като черта на модерния, прогресивен свят и обществения диалог в него. То къса традициите с миналото и устоите на консервативното, което уж точно Сидеров се прави, че защитава. Нещо повече, самата му политическа роля на пета колона на Русия у нас е дълбоко токсична. Този текст, обаче, не цели да се включи към общия тон на порицаване с цел евтини и лесни точки пред обществеността, а да посочи една тежка доза лицемерие и противоречие у най-шумно възмутилите се гласове, активисти и политици.
Говоря именно за онези, които иначе се бият в гърдите какви „демократи“ са и колко важна ценност е либералната демокрация. Онези, които ни плашат как такива като Орбан, Тръмп или Качински били заплаха за либералната демокрация, в която „всеки глас има право да бъде чут“ и „всеки сегмент от обществото има право на представителство“. Тази разновидност „либерален демократ“ нарича всякакво регулиране или ограничаване на демокрацията „авторитаризъм“. Абсолютно същият изведнъж настоява, че Волен трябва да бъде някак ограничен в публичното си изказване или политическа дейност. Това противоречие извира от неразбирането какво точно значи либералната демокрация и какъв е нейният ефект.
Парламентарната либерална демокрация с универсално право на избиране представлява превръщането на властта в пазар. Тя прилага пазарните принципи към управлението на една държава и „преразпределянето“ на властта в нея. Както във всеки един свободен пазар - търсенето намира, и ще намира, предлагане.
Тъй като всяко едно общество ще има сегмент от хора, които търсят вулгарни циркове в политиката - либералната демокрация ще предоставя предлагане под формата на такива политици. Хора като Волен Сидеров не са луди или глупави – те са търговци в рамките на либералната демокрация. Те просто предоставят политически продукт на онзи сегмент от хората, който не намира свое представителство в политиката.
С оглед на обществените тенденции към вулгаризиране на масите в целия развит свят (C. Murray: Coming Apart: The State of White America, 1960-2010) този сегмент от хора ще расте, а не намалява. С него ще расте и предлагането на вулгарност и цирк в политиката от страна на либералната демокрация, вкарала пазарните принципи във властта и окачествяваща всякаква "регулация" в тази сфера като авторитаризъм.
В даден момент ще трябва да изберете дали сте за регулирането на този политически пазар или за отстояването на принципа на „неопетнената либерална демокрация“. Едното изключва другото, защото само чрез нелиберална, регулирана демокрация можем да ограничим подобни циркове и продавачи на евтин популизъм. Ако не сте готови да поемем по пътя на нелибералните демокрации от тип Вишеградската четворка, то ще трябва да се съобразявате, приемате и отдавате пълна свобода и трибуна на политици като Сидеров.
Добави коментар