Всякакво рационално оборване, осмиване, критикуване или разубеждаване на последователите на Еко-Идеологията е безсмислено, защото не адресира истинската причина за тяхното съществуване.
През последните години екологията и борбата срещу „Глобалното затопляне“ бяха интересна странична тема, с която обществото се занимаваше само от време на време. Имаше „ден на планетата“, имаше го Парижкото споразумение и периодичните световни конференции по темата. Имаше ги и обичайните зелени партии в различните страни от развития свят, рядко прескачащи маргинален електорален успех.
В последно време това взе доста драстичен завой и темата се превърна в нещо много повече. Това, което сме пропускали да видим през всичките тези години е било създаването на една нова религия, която бавно но сигурно набираше последователи. Най-силно тя намери последователи сред младите хора в Европа и развития свят, които през 2019-та започнаха масирани протести „за климата и климатична справедливост“, водени от примера на шведската тийнейджърка Грета Тунберг.
Не би било пресилено да кажем, че също толкова хора се подиграват, осъждат или критикуват въпросните масирани „еко протести“, колкото и участват в тях. Под всяка тема или новина онлайн относно такъв протест можем да видим критика, оборване или осмиване, подкрепяно от „лайковете“ на хиляди хора. Интернет пространството се препълни със статии, които оборват с факти, данни и аргументи твърденията на това Еко движение. Всеки път, когато Грета се появи някъде в новините Фейсбук „изригва“ с хиляди статуси на хора, които ѝ се подиграват, заклеймяват или спокойно и рационално обясняват как тя бива използвана. Как тезите ѝ не са валидни, а настояванията нереалистични.
Всичко написано в тези критични към еко религията статии и мнения е напълно безсилно и по този начин безсмислено пред лицето на истинската причина за въпросното еко движение, протести и растяща истерия. Всъщност те изобщо не разпознават и адресират първоизточника на това, а се борят сляпо с неговия синдром. Синдром на нещо много по-дълбоко и назряващо в западния свят не от години, а от повече от век – смъртта на Християнството и появилата се на негово място религиозна дупка.
„Секуларната религия“
През 19-ти век немският философ Фридрих Ницше предупреждава, макар да не е християнин, че смъртта на тази основополагаща за Европа религия ще създаде вакум в духовното и културно пространство, който неминуемо ще бъде запълван през 20-ти век от всякакъв вид идеологии. Това се сбъдна и идеологии като комунизма и фашизма белязаха 20-ти век с обземането на десетки общества и превръщането им в квази-религиозен тоталитаризъм. В крайна сметка, обаче, тези „секуларни идеологии“ се провалиха – често пъти „с гръм и трясък“, което ги дискредитира пред очите на търсещия с какво да запълни религиозния си вакуум модерен човек. В следствие на този провал липсата на какво да замени Християнството като религията на Запада продължи. Нито класическият, нито модерният „научно-базиран“ атеизъм не запълниха тази дупка, напротив – те послужиха само като инструменти за разрушаването и доубиването на традиционната религия в Европа и нейните колонии, но не и за намирането на подходящ заместител, който да успокои естествената нужда на масите от организирано религиозно течение.
В този момент на сцената се появи, или по-точно в този момент узря и придоби широк достъп до медиите, „решението“ на горния проблем. Една религия, която не е традиционна, а модерна. Не е Авраамическа, а секуларна.
Религия, която предоставя на своите последователи всичките основни елементи от Християнството, без да нарича себе си така:
- Идеята за първороден грях в лицето на Индустриалната революция отключила въглеродните емисии и масово замърсяване;
- Апокалиптична Есхатология, която плаши простосмъртните, че ще горят (буквално) в огъня на Последните дни;
- Натякването, че извършваме ежедневни грехове, за които трябва да се покаяме – ползването на пластмасови сламки, карането на кола или возенето със самолет;
- Обещанието, че ако се покаяме, прекратим ежедневните си прегрешения и последваме завета на тази вяра ще избегнем огъня на Апокалипсиса.
А сега, в лицето на момичето от Швеция – Грета, имаме и последния нужен елемент – пророкът.
Безкрайният религиозен вакуум
Защитниците на тази нова вяра ще кажат, разбира се, че разликата с Християнството и традиционните религии е във валидността на самата „Теология“ – тяхната се базира на наука и факти. Средностатистическият последовател на тази еко религията, обаче, не е по-запознат с научните данни и методология зад въпросните екологични твърдения, отколкото средновековният селянин е бил със съдържанието на Библията. Масите от милиони фанатични последователи на екологичната религия, тези, които викат в истински екстаз по протестите, не са там защото са прочели стотици страници сложен научен материал. Те са там, защото са израснали в едно атеистично, секуларно общество, което напълно унощожи своят предишна религиозна основа, но не успя да намери с какво да я замени. Точно както Ницше предрича още през 19-ти век вакуумът, създаден от „убиването на Бог“ ще бъде запълван с идеологии на модерното време, които ще изпълняват същата функция за обикновения последовател.
Казано с думите на пазарния принцип – убийството на Християнството създаде „търсене“, на което модерният свят е обречен да намира „предлагане“. Сегашната еко вълна е просто част от това предлагане, поради което няма никаква значение колко думи, аргументи или данни хабите, за да я оборвате. Дори да успеете утре друга, подобна или още по-налудничава и фанатична секуларна религия ще я замени. Този цикъл ще продължи да се повтаря до безкрай ако Европейската цивилизация и нейните колонии не намерят начин да помирят Просвещението и Науката със своята традиционна опора и основа – Християнската религия.
Добави коментар