Пламен Николов е кандидат за кмет на община Калояново на предстоящите избори. Възпитаник е на Духовната семинария в Пловдив, която завършва с отличие. Завършва с отличие и Богословски факултет на Софийски университет със степен „магистър по теология“. „Магистър по право“ от Юридически факултет на Пловдивския университет. Преподавал е в семинарията в Пловдив. Работи по докторска дисертация в областта на евангелските апокрифи. Юрист.Специалист е в Областен отдел на „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив.
Заедно със сегашният конституционен съдия Атанас Семов са били зам.-председатели на РЗС, когато партията е била в Народното събрание. Два мандата е общински съветник.
Г-н Николов, какво Ви мотивира да се хвърлите в кметската надпревара в Калояново? Имахте ли колебания?
Хората през годините са ми гласували доверие и не мога да ги предам. Никога не съм се колебаел. Преди кампанията лъжеха, че няма да се кандидатирам. Аз съм човек, който е мотивиран и знае какво иска.
Страхувате ли се от нещо в тази кампания, която месец преди стартирането си набра скорост – предварителни плакати, демонстрация на пари и колективни веселия?
Плакатите не гласуват. Ако някой кандидат е непознат, нека да си сложи, за да го видят кой е. Сега в общината е спокойно. Диктатурата свърши преди 4 години. С пари може да се купи само закърняла съвест. Бирата, кебапчетата и известните оркестри не са безплатни, а многоскъпи – след изборите сметката ще ни я изкарат през носа. Само от Бог се страхувам.
Кои са Вашите силни страни пред останалите кандидати?
Роден съм в Калояново. Познавам добре общината и хората ме познават. Повече – имат ми доверие. Млад съм, упорит, образован, готов за работа. Имам опит – житейски, професионален и административен. Юрист съм. Знам какво и как трябва да се направи. Парите ми са изкарани с честен труд. Сигурен съм, че кмет може да стане всеки, но хората знаят, че аз мога да свърша работата.
Бил сте в голямата политика и познавате лично едни от най-известните хора в държавата. Защо не го споменавате? Хората се хвалят с такива неща.
Защото сега няма смисъл. Ако един ден имам възможност да поемам отговорности, седейки на кметското място, тогава. С приказки работа не се върши.
Кои са слабите Ви страни?
Казвам истината и то много ясно. Знам, че хората не обичат истината. Предпочитат красивите лъжи. Лъжи за индустриални зони, за работни места, за китайци, които ще дойдат в Дълго поле… Преди години издавах малко вестниче в общината – с лични средства го финансирах, списвах и отпечатвах. Публикувах много неща.
Но един човек на власт не спря да ме очерня, а с това не стана сам по-бял. Днес всичко, което написах, се оказа истина. Този човек не само не се извини публично, а не спира да злослови. Странен живот имат някои хора… Аз съм семинарист, завършил съм академия… Така съм възпитан. Ако хората не знаят истината, как може да взимат правилни решения?! А и пак вечната Книга казва, че истината ще ни направи свободни. Понякога съм нетърпелив – искам хубавите неща да се случват бързо и както трябва.
Как виждате изборите? Ще победите ли?
Искам и аз да имам надежда в тези избори. Да вярвам, че не някой ще стане кмет, а някой ще свърши работата. Кметове – дал Господ, но работата – пак същата. Не се притеснявам от неделята на изборите, а от понеделника на управлението. Искам да победя, но да ставатова, което Бог е решил.
Може ли един страничен въпрос? Защо изминахте над 300 километра за един ден, за да подкрепите Мая Манолова за кмет на София? Вие не може да гласувате в София. Самият сте кандидат, а времето е много ценно, за да го губите. Защо тогава?
О, много е просто… Г-жа Манолова беше омбудсман. Първият, който защитаваше малкия човек, бедния и онеправдан. Аз съм юрист. Знам колко много бедни хора има. Те не могат да си позволят правна защита. Тя им я осигури. Аз тези неща ги виждам и не ги забравям. Няма безгрешни хора. И тя не е безгрешна, но е…човек – ядосва се, смее се, плаче. Харесвам истински хора. Не обичам хората като хладилници – белички отвън и ледени отвътре.
София има 2 000 000 жители и им трябва човек за кмет.
Добави коментар