Съединението като лек за националния ни комплекс

Вечното разделение

Това, че българите не извоюват напълно самостоятелно свободата си от Турско Робство и възстановяването на България се превръща в последствие в комплекс за много от нас, избиващ в постоянното търсене на „покровител“, на „по-голям брат“, на „освободител“. Този комплекс е вреден, той унищожава самочувствието на един народ и принизява неговите амбиции.

Цялата модерна история на България от Освобождението до ден днешен е белязана от политически разделения, извиращи тъкмо от този комплекс. Имам традиционното „русофили и русофоби“, „германофили и германофоби“ през Световните Войни, „съветофили и съветофоби“ през втората половина на 20-ти век, а днес „американофили и американофоби“, заедно с непреходните русофили и русофоби. Обществото ни бива постоянно разединявано от факта, че дадена част от него припознава друга нация, друга сила за „бащина“, за покровител и по-голям брат, комуто следва да сме предани, защото само той ще ни освободи, запази или защити. Напълно логично това поражда реакция и неприязън сред други части от обществото ни, които реагират с „фобия“ по дадената велика сила. Уви, за съжаление повечето то тези „фоби“ не го правят от неприязън към самата идея да бъдеш чуждопоклонник, а просто поради факта, че самите те са такива към друга, конкурента велика сила.

Резултатът, в крайна сметка, е една непрестанна поредица от обществени конфликти, разделение и дори омраза в България, извираща изцяло от факта, че едни искат да сме вечно предани на една велика сила, и мразят отсрещната група, която пък иска да сме предани на друга велика сила.  Разбиването на този порочен кръг е единственият шанс да постигнем някакво национално обединение, което пък е нужно, за да възродим какъвто и да било водещ Национален Идеал.

Можем да разбием порочния кръг

Най-добрият начин да победим този комплекс за малоценност, пораждащ преклонение пред някоя чужда сила, е чрез напомняне на хората за акта на Съединението и всичко, което постигаме в онзи момент. Съединението е обратното на това, което комплекса на „подарената свобода“ кара хората да мислят и усещат. Съединението не просто не ни е дадено даром от друг, а ни се налага да го извършим против волята на почти всички останали. Налага ни се едва няколко години след създаването на самостоятелна държава да водим както умела дипломация с Великите Сили, така и напълно реална война с държава, която се създава десетилетия по-рано. Срещу армия, която е много по-добре снабдена, обучена, въоръжена и подкрепена икономически и дипломатически.

Успяваме да осъществим Съединение против волята на Великите Сили. Успяваме да смачкаме сръбския агресор – вечен враг на България в модерната ѝ история, въпреки по-слабо подготвената си войска, изтегления висш офицерски състав и разположението на армията ни чак на Османската граница.

Съединението е моментът, в който доказваме, че заслужаваме своето Освобождение, че заслужаваме да имаме независима държава, и че сме както готови, така и способни да бъдем самостоятелен народ.

Честит Празник!